Том Клэнси - Всички страхове

— Слабо. Можехте да го направите поне с една минута по-бързо.

— Да, сър — отвърна Шоу.

Не знаеше как би могъл да се справи по-бързо, но командирът твърдеше обратното, а той винаги имаше право.

— Това можеше да се окаже решаващо — каза с тих, но жлъчен глас Рикс.

— Съжалявам, сър.

Мичман Шоу за пръв път грешеше сериозно. Рикс се изправи, но въпреки това трябваше да вдигне поглед, за да погледне Шоу в очите. Фактът, че ТРЯбва да гледа отдолу нагоре, сякаш го ядоса още повече.

— Съжалението не оправя нещата, господинчо. Съжалението застрашава лодката и мисията ни. Съжалението отнема човешки животи. „Съжалявам“ е извинение за некадърници. Ясен ли съм, господин Шоу?

— Тъй вярно, сър.

— Чудесно. — Думата прозвуча като ругатня. — Да се надяваме, че това е последната ви грешка.

Следващият половин час премина в преглеждане на документите от занятието. След това офицерите преминаха в по-голяма стая, където щяха да чуят доклад за действията на Синия екипаж. Капитан трети ранг Клагет задържа началника си.

— Капитане, мисля, че беше малко остър с Шоу.

— Какво имаш предвид? — попита неприятно изненадан Рикс.

— Той не допусна никакви грешки. Самият аз бих могъл да се справя със задачата му едва с тридесет секунди по-бързо. Старшината, който бе с него, прави анализи на целта от пет години. Той също е завършил училището за подводничари. Наблюдавах работата и на двамата. Справиха се отлично.

— Значи тогава грешката е била моя? — попита Рикс с мамещо спокоен глас.

— Да, сър — отвърна честно както винаги помощник-капитанът.

— Значи така?

Рикс се отдалечи, без да каже нищо повече. Думата „нещастна“ бе твърде слаба, за да изрази състоянието на Петра Хаслер-Бок. Тя наближаваше четиридесет години, петнадесет от които бяха прекарани в бягство и криене от западногерманската полиция. Най-накрая се бе принудила да избяга в източната част — „бившата източна част“ — усмихна се следователят от Бундескриминаламт. Удивителното бе, че все още изглеждаше младолика. На всяка от снимките в дебелото досие се виждаше привлекателна, жизнерадостна, усмихната жена с по детски гладко лице, обрамчено от хубава кестенява коса. Същото това лице бе наблюдавало смъртта на трима души, единият от тях жестоко измъчван с нож в продължение на няколко дни, припомни си детективът. Убийството бе част от важен политически акт. По същото време трябваше да се гласува дали американците да разположат ракетите си „Круз“ и „Пършинг“-2 в Германия. Фракция „Червена армия“ се бе опитала да попречи, като ужаси гласоподавателите. Опитът, разбира се, се бе оказал безуспешен, но въпреки това жертвата бе умряла след средновековни мъчения.

— Кажи ми, Петра, достави ли ти удоволствие убийството на Вилхелм Манщайн? — попита детективът.

— Той беше свиня — отвърна предизвикателно тя. — Тлъста, потяща се, развратна свиня.

Детективът знаеше, че терористите бяха използвали именно последния порок на жертвата си, за да я хванат. Петра го бе привлякла в капана с кратка, но страстна любовна връзка. Манщайн не бе най-привлекателният представител на мъжкия пол в Германия, но пък идеите на Петра за женските права граничеха с реакционното. Най-жестоките членове на групата „Баадер-Майнхоф“ във фракция „Червена армия“ бяха именно жените. Може би твърденията на немските психолози, че това е реакция на отношението Kinder-Kuche-Kirche 60 60 Kinder-Kuche-Kirche (нем.) — деца-кухня-църква. — Бел.прев. на мъжете към тях, не бяха далеч от истината. Въпреки това детективът никога не бе виждал по-хладнокръвен убиец от жената срещу себе си. Първите части от тялото на Манщайн, изпратени на семейството му по пощата, бяха онези, обидили най-силно Петра. Заключението на патолозите бе, че Манщайн е живял още десет дни след кастрирането, предлагайки на младоликата дама кърваво и крещящо зрелище.

— Е, сигурно лично ти си се погрижила за това, нали? Предполагам, че Гюнтер не е бил очарован от ревностната ти постъпка. В крайна сметка преди отвличането си прекарала, ако не се лъжа, пет нощи с хер Манщайн. И тази част от плана ли ти хареса, mein Schatz? 61 61 Mein Schatz (нем.) — скъпа моя. — Бел.прев.

Детективът забеляза, че обидата му е попаднала в целта. Петра вече не бе толкова красива. Също както и цветето след откъсването му тя бе почти мъртва. Кожата й бе пожълтяла, около очите й се виждаха тъмни кръгове, а загубата на най-малко осем килограма явно не й се отразяваше добре. Въпреки това предизвикателността й не бе изчезнала.