Том Клэнси - Дълг на честта

Същото се отнасяше за Америка. Всичко, което тя притежаваше, бе все още под ядрения меч (факт, който Райън ясно видя графично не много отдавна в Денвър) и по тази причина личната му мисия, откак се върна на правителствена служба, беше да сложи край на историята веднъж и завинаги.

— Искаш ли да поемеш пресконференциите?

— Да, господин президент — отвърна Джак, учуден и благодарен за смайващата щедрост на Дърлинг.

— „Северна зона за ресурси“ ли? — попита китайският министър на отбраната. Сетне добави сухо: — Интересна формулировка.

— Е, как смятате? — обади се Цзян Хансан, седящ от неговата страна на масата. Току-що идваше от поредната среща с Ямата.

— Абстрактно погледнато, стратегически е възможно. Оставям икономическите оценки на другиго — отговори фелдмаршалът. Най-предпазливият както винаги въпреки количеството мао-тай 18 18 Вид китайска ракия. — Б.пр. , което изпи тази вечер.

— Руснаците са наели три японски фирми за проучване. Удивително, нали? Източен Сибир почти не е проучен. Е, да, знаем за златните залежи в Колима, но вътрешността? — Махна пренебрежително с ръка. — Какви глупаци, сега трябва да молят други да им свършат работата… — Гласът на министъра заглъхна, а погледът му се върна към Цзян Хансан. — И така, какво са открили?

— Японските ни приятели ли? Като начало още нефт. Според тях находището било голямо колкото в залива Прудо. — Той плъзна един лист по масата. — Ето минералите, които са открили през последните девет месеца.

— Всичко това?

— Зоната е голяма почти колкото цяла Западна Европа, а и единственото, за което на руснаците им е пукало, било да я опашат с проклетите си железопътни линии. Кретени! — изсумтя Цзян.

— Решението на всичките им икономически проблеми е лежало под краката им от мига, в който са завзели властта от царя. Грубо погледнато, там е като Южна Африка, истинска съкровищница, само че плюс нефт, какъвто африканците нямат. Както виждате, почти всички решаващи минерали, и то в такива количества…

— Руснаците знаят ли?

— Отчасти. — Цзян Хансан кимна. — Тази тайна е твърде огромна, за да се прикрие изцяло, но само към половината от точките в списъка… тоест отбелязаните със звездички, са известни на Москва.

— А тези другите не са?

Цзян се усмихна.

— Не.

Макар част от култура, в която мъжете и жените се учат да контролират чувствата си, министърът не можа да прикрие удивлението си от листа в ръцете си. Те не трепереха, ала той остави страницата на полираната маса и я изглади, сякаш бе парче изящна коприна.

— Това може да удвои богатствата на страната ни.

— Скромно казано — отбеляза висшият агент от разузнавателната служба на родината му. Цзян, представящ се за дипломат, всъщност се занимаваше с повече дипломация от много висши служители на Външното министерство. Това притесняваше по-скоро тях, отколкото него. — Не бива да забравяте, че това е оценката, дадена ни от японците, другарю министър. Те несъмнено очакват достъп до половината от ресурсите, които открият, и тъй като по необходимост ще похарчат повечето от отпуснатите за разработване пари…

Последва усмивка.

— Да, докато ние поемаме повечето стратегически рискове. Противни дребосъци! — добави министърът.

Както хората, с които Цзян бе преговарял в Токио, министърът и фелдмаршалът, който продължаваше да е хладнокръвен, бяха ветерани от Осма пехотна армия. Те също пазеха спомени от войната… но не от война с Америка. Той сви рамене.

— Е, те са ни нужни, нали?

— Оръжията им са страхотни — подхвърли фелдмаршалът. — Обаче не и броят им.

— Те го знаят — каза Цзян Хансан на домакините си. — Както казва главната ми свръзка, това е изгоден брак на нужди и изисквания, но той се надява, че, цитирам: „ще прерасне в истинска и сърдечна връзка между народи с наистина…“

— Кой ще бъде отгоре? — попита фелдмаршалът с вулгарна усмивка.

— Те, разбира се. Според него — прибави Цзян Хансан.

— В такъв случай, понеже те са ухажорите, трябва да направят и първите открити стъпки — заключи министърът, като определи политиката на страната си така, че да не обиди собствения си началник: дребен човек с мънички очички и решителност, която можеше да накара и лъва да се замисли. Хвърли поглед към маршала, който кимна сериозно. „Страхотно държи на алкохол“ — помислиха си за него другите двама.

— Както и очаквах — заяви Цзян с усмивка. — Всъщност, както те очакват, тъй като се точат за най-сочните печалби.