Том Клэнси - Дълг на честта

Първата фаза от операцията вървеше добре. Санчес забеляза, че постоянният боен въздушен патрул е елиминиран без загуби, и се запита дали някоя от неговите ракети е улучила целта. Никой никога нямаше да узнае. Следващата задача беше да извадят от строя японските радарни самолети, преди да пристигнат останалите изтребители. За да го постигнат, ято от четири „Томкет“ даде газ и се стрелна право към тях, като за целта изстреля всичките си ракети.

Санчес установи, че те бяха просто прекалено смели, за да мислят за себе си. Японските „Хоукай“ би трябвало да се изтеглят, а отбраняващите „Ийгъл“ да последват примера им, но верни на духа на летеца изтребител, те излязоха да пресрещнат първата вълна от нашественици, вместо да изчакат. Вероятно защото си мислеха, че става дума за истинско нашествие, а не просто за чистка на изтребители. Фланговата четиричленна ескадрила, наречена „Сигнално ято“, изпълни ограничената си задача да свали самолетите с радари и обърна обратно към „Джон Стенис“, за да презареди и да вземе още муниции. Сега единственият въздушен радар бе американски. Японците дойдоха, за да се опитат да притъпят атаката, която в действителност не съществуваше; искаха да нападнат мишени, чиято единствена цел бе да привлекат насам вниманието на прехващачите.

За радарните оператори беше очевидно, че повечето ракети са предназначени за тях, а не за летището. Те не си размениха коментари по въпроса. Нямаше време. Видяха как разузнавателните Е-2 паднаха на земята, макар да бяха прекалено далеч, за да разберат защо точно, и докато останалият самолет за електронна война продължаваше да стои на пистата в „Коблър“, изтребителите излитаха с бясна бързина и първите от тях вече наближаваха далечните американски самолети, които за тяхна изненада не летяха към сушата, както се очакваше. Сега им се обаждаха от Гуам, откъдето искаха информация, и същевременно им съобщиха, че изтребителите им излитат незабавно, за да се справят с атаката.

— На крилатите ракети им остават две минути — обяви един от операторите по слушалките за вътрешна връзка.

— Кажете на „Коблър“ самолетът Е-2 да излети незабавно — нареди най-старшият в контролния фургон, когато видя, че двата патрулиращи вече във въздуха ги нямаше. Фургонът им се намираше на сто метра от радарния предавател, но още не беше окопан. Бяха го планирали за следващата седмица.

— Уха! — възкликна Чавес. Сега те стояха отвън. Някой умник беше изключил електричеството в тяхната част на острова, което им позволи да излязат от къщата, за да виждат по-добре светлинната феерия. На километър източно от тях първата ракета „Пейтриът“ изхвърча от ракетомета. Тя продължи само неколкостотин метра нагоре, след което направляващите я електронни вълни я извърнаха рязко като билярдна топка, отскачаща при понт, и я насочиха надолу под видимия хоризонт. След няколко секунди излетяха още три.

— Задават се крилати ракети. — Забележката дойде от Бъроус. — Като че ли от север.

— Басирам се, че целта им е радарът на онзи хребет — рече Кларк. Последва поредица от проблясвания, които осветиха очертанията на възвишението на изток от тях. Трясъкът от експлозиите, които те представляваха, закъсня с няколко секунди. Бяха изстреляни още ракети „Пейтриът“, а сетне групата от цивилни видя как хора от батареята вдигнаха ново пусково устройство върху превозващия ги камион. Забелязаха също, че задачата им отнемаше прекалено много време.

Първата вълна от двадесет ракети „Томахоук“ сега се носеше нагоре. Те бяха летели на едва три метра от вълните към отвесните скали на източния бряг на Сайпан. Автоматични снаряди, те не притежаваха способността да избягват или дори да засичат насочени към тях оръжия, така че първата струя от зенитни ракети „Пейтриът“ свърши добра работа и дванадесетте изстрела дадоха десет попадения, обаче незасегнатите десет в момента се издигаха нагоре, всичките насочени към едно и също място. Още четири от крилатите ракети бяха поразени от управляемите снаряди, а петата загуби мощност и се заби в канарата на Лаолао Катан. Тук радарите на ракетите „Пейтриът“ ги загубиха и командирите на батареята извикаха няколко предупреждения към радарните оператори, ала твърде късно, за да има от тях някаква полза, и на върха на хълма Такпочао една след друга се взривиха пет четиристотин и петдесет килограмови бойни глави.

— Това приключва проблема — каза Кларк, когато тътенът утихна. Сетне замълча, за да се ослуша. Сега и други бяха излезли на открито и стояха в района около задънената улица. Откъслечни освирквания се присъединиха към хора от радостни викове, който заглуши крясъците на отговарящите за ракетите екипи на хребета източно от тях.