Том Клэнси - Дълг на честта

— Чудя се на кой точно е — промърмори Сато. Вече бяха подминали два разрушителя със системи „Егида“, които вече се разпознаваха само по следите, представляващи разпростиращо се V от бяла пяна, в предната част на което едва се виждаше нещо като връх на стрела.

— Ще им се обадите ли пак?

— Това ще разгневи брат ми, но там долу сигурно се чувстват самотни. — Сато отново включи радиопредавателя си и отпусна ръчката за газта. — Полет на японските авиолинии 747 вика „Муцу“.

На адмирал Сато му се щеше да измърмори, ала гласът беше приятелски. Той взе слушалките от младшия свързочник и натисна с палец превключвателя.

— Тораджиро, ако беше вражески самолет, сега щях да те сваля.

Той погледна радара: на двуметровия квадратен тактически екран имаше само невоенни обекти. Радарът „ШПИОНИН“-1D показваше всичко в диапазон от повече от сто и шестдесет километра и повечето неща на близо петстотин километра от него. Корабният хеликоптер SH-60J току-що бе презаредил за поредното дебнене на подводници и въпреки че все още плаваше във военно време, адмиралът можеше да си позволи да се пошегува с брат си, който летеше в онази голяма алуминиева черупка там горе, несъмнено пълна с техни сънародници.

— Време е, сър — съобщи Шоу, като погледна електронния си хронометър.

Капитан Клагет кимна.

— „Торпедно“, вдигнете ги нагоре и ги активизирайте.

Нужните инструкции стигнаха до торпедата, които вече ги деляха близо три километра от двете страни на целта. Версията с разширени възможности на модел 48 разполагаше с огромна безлампова сонарна система, вградена в петдесет и три сантиметровия й нос. Изстреляното от първа тръба торпедо беше малко по-близо и усъвършенстваната му графична система разпозна корпуса на разрушителя при второто сондиране. То незабавно се изви надясно, за да се самонасочи, като същеременно препредаваше картината си до изстрелялия го източник.

— Хидролокаторно влияние, курс две-три-нула! Вражеско торпедо, движещо се по две-три-нула! — извика един срнарен оператор. — Търсещото му устройство работи!

Сато рязко извърна глава към сонарното отделение и на тактическия екран изведнъж се появи нов обект. „Проклятие, а «Харушио» твърдеше, че зоната е безопасна!“ — помисли си той. Подводницата SSK се намираше само на няколко километра от тях.

— Контрамерки! — нареди веднага капитанът на „Муцу“. Разрушителят за секунди пусна откъм витлото си във водата един американски симулатор „Дух“. — Вдигнете хеликоптера незабавно!

— Братко, малко съм зает в момента. Приятен полет. Дочуване засега. — Радиовръзката прекъсна.

Капитан Сато най-напред приписа този край на разговора на факта, че брат му наистина трябваше да изпълнява задълженията си, а сетне с очите си видя как разрушителят на осем километра под него прави рязък завой наляво и как бълбукащата пяна при кърмата му нараства, което показваше внезапно увеличаване на скоростта.

— Тук има нещо нередно — прошепна той по интеркома.

— Пипнахме го, сър. Ще има поне едно, ако не две попадения — съобщи операторът на огневия контролен пулт.

— Мишената увеличава скоростта и завива дясно на борд — докладва сонарният оператор. — И двете торпеда са на приемащ режим и наближават целта. Тя все още не е изстреляла нищо.

— Разстоянието, оставащо на Първо до мишената, е две хиляди метра. На трето му трябват две и двеста. И двете торпеда следят целта отлично, сър. — Старшината бе приковал поглед в екрана на оръжейния пулт, готов да се справи с евентуална грешка, допусната от автоматичните самонасочващи се системи. В този момент торпедото с повишени възможности приличаше досущ на миниатюрна подводница със свои изключително прецизни сонарни данни и позволяваше на торпедния оператор да играе косвено ролята на камикадзе, а в случая на два наведнъж: умение, което чудесно допълваше дарбата му да играе на бордовата система „Нинтендо“. Най-хубавата новина за Клагет беше, че противникът не се опитваше да го засече, а по-скоро се мъчеше да спаси първо кораба си. Е, въпрос на преценка, нали?

— Пред нас има още едно, курс едно-четири-нула!

— Пипнаха ни — каза си капитанът, който гледаше монитора и си мислеше, че по него са стреляли вероятно две подводници. Все пак трябваше да опита, така че заповяда рязък завой наляво. Неустойчив като американските си събратя със системи „Егида“, „Муцу“ се наклони застрашително надясно. Щом направиха завой, капитанът нареди пълен назад с надеждата, че торпедото отпред може да не го уцели.