Том Клэнси - Дълг на честта

— Ало? — каза някой на английски.

— Ще се видим сутринта, надявам се? — Въпросът беше на испански.

— Ще бъда там, сеньор.

— Монтоя, води — заповяда капитанът. Щяха да се придържат към гората толкова, колкото можеха. Рейнджърите стискаха неизползваните досега оръжия с надеждата, че те ще си останат бездейни.

— Препоръчвам две торпеда — рече лейтенант Шоу. — Раздалечавате ги с около десет градуса, събирате ги под термоклина и му ги забивате отпред и отзад.

— Харесва ми. — Клагет се приближи до таблото с траектории за последен оглед на тактическата ситуация. — Подгответе ги.

— Е, какво става? — Един от армейските сержанти се подаде на входа откъм торпедния отсек. Проблемът при тези проклети подводници бе, че човек не можеше просто да се мотае из тях и да зяпа.

— Преди да презаредим тези ваши хеликоптери, трябва да накараме този разрушител да се разкара — обясни един старшина възможно най-безгрижно.

— Трудно ли е?

— Е, бихме предпочели да не беше тук. Така ни изкарват на повърхността с… Така де, ще разберат, че наблизо се навърта някой.

— Разтревожени ли сте?

— Нее — излъга морякът.

Тогава и двамата чуха как капитанът каза:

— Господин Шоу, да приведем „Торпедното“ в бойна готовност. Започнете процедурите за преминаване към стрелба.

Изтребителите „Томкет“ се изстреляха първи, по един на всеки тридесетина секунди, докато във въздуха не се образува пълна дванадесетчленна ескадрила. Последваха ги четири самолета EA-6B, излъчващи активни електронни смущения, водени от командир Робърта Пийч. Нейната четворка се раздели на двучленни формации, всяка от Които щеше да придружава двете проучващи ескадрили с томкети.

Капитан Бъд Санчес командваше водещото ято от четири изтребителя, тъй като не желаеше да повери атакуващата част от авиогрупата си на никой друг. Те бяха осемстотин километра по-напред, отправили се на югозапад. В много отношения нападението представляваше повторение на една акция в първите дни на 1991, ала с няколко гадни допълнения, дължащи се на немалкото летища, с които врагът разполагаше, и седмици внимателно анализиране на оперативните схеми. Японците бяха много постоянни в патрулирането си — едно естествено последствие от системността във военния живот, което по тази причина се превръщаше в опасен капан. Той хвърли един поглед назад към блестящите следи на формацията и съсредоточи мислите си върху мисията.

— Първа и трета са насочени.

— Съпоставете откритите координати и стреляйте — каза спокойно Клагет.

Специалистът в оръжейното отделение завъртя ръчката максимално наляво, сетне я върна надясно и повтори процедурата за втората тръба.

— Първо и трето торпедо изскочиха, сър.

— Първо и трето се движат нормално — докладваха след миг от „Сонарното“.

— Много добре — рече Клагет. И преди бе плавал с подводница и беше чувал тези думи, обаче онзи изстрел не улучи и на този факт той дължеше живота си. Сега нещата стояха по-кофти. Те не чувстваха толкова добре местонахождението на разрушителя, колкото би им се искало, но нямаха и особен избор. Двете торпеда с разширени възможности щяха да се движат бавно под слоя през първите десет километра, след което щяха да преминат на най-високата си скорост, тоест седемдесет и един възла. С малко късмет на мишената нямаше да й се удаде възможност да разбере откъде е дошъл ударът. — Заредете наново първа и трета с торпеда с разширени възможности.

Както винаги, разчитането на времето бе решаващо. Джексън напусна адмиралския мостик, след като изтребителите излетяха, и слезе в бойния информационен център, за да координира по-добре операцията, която вече беше пресметната от първата до последната минута. Следващата роля се падаше на неговите два разрушителя „Спруанс“, намиращи се в момента петдесет километра южно от самолетоносача. Мисълта го изнервяше. Те бяха най-добрите му кораби за борба с подводници и макар според командващия тихоокеанските подводни части щитът от вражески подводници да се изтегляше на запад, където можеха да се надяват, че ги чака капан, него го безпокоеше въпросната една SSK, която може би бяха оставили да осакати последния самолетоносач от тихоокеанския флот. „Толкова много неща, за които да се тревожиш“ — помисли си, докато гледаше отмерващата секундите стрелка на поставения на една от разделителните стени часовник.

Точно в 11,45,00 местно време разрушителите „Кушинг“ и „Ингерсол“ се обърнаха напречно към вятъра и започнаха да изстрелват своите ракети „Томахоук“, като оповестиха този факт чрез спътниково излъчване на пет знака. Общо четиридесет крилати ракети се понесоха косо към небето, освободиха се от ракетоносителите си с твърдо гориво и се насочиха надолу към повърхността. След продължилото шест минути изстрелване разрушителите увеличиха скоростта си, за да се присъединят пак към бойната група, като се питаха какво ли ще постигнат техните „Томахоук“.