Том Клэнси - Дълг на честта

— От дипломатическа гледна точка нищо.

— Мери Пат? — обърна се Джак към представителката на ЦРУ.

— Силно механизирана бригада провежда интензивни учения на юг. Имаме въздушни снимки отпреди два дни. Изглежда като бойно учение.

— Какво казват агентите ни?

— Нямаме хора там — призна госпожа Фоли и по този начин разобличи създадената мантра 16 16 В индуизма — химн или възхваляващ откъс от Ведите, често използван за заклинания или молитви. — Б.пр. за ЦРУ. — Съжалявам, Джак. Ще минат години, преди да успеем да внедрим хора навсякъде, където искаме.

Райън тихо измърмори. Сателитните снимки бяха хубаво нещо, ала си оставаха само снимки. Фотографиите даваха само форми, не и мисли. Той се нуждаеше от последното. Напомни си, че Мери Пат правеше всичко възможно да оправи нещата.

— Според военноморските сили флотът им има много работа, а схемата им на действие предполага, че трябва да служат за бариера. — Спътниците наистина показваха, че амфибийните бойни кораби от индийския флот са групирани в две ескадри. Едната бе в открито море, на около триста и шестдесет километра от базата си, и провеждаше учения като бойна група. Другата беше на котва в същата морска база за поддръжка, също като група. Базата се намираше далеч от бригадата, провеждаща учения, но една железопътна линия ги свързваше. Сега аналитици проверяваха разпределителните станции на двете места въз основа на ежедневната информация. Сателитите ставаха поне за това.

— Съвсем нищо ли, Брет? Имаме доста добър посланик там, доколкото си спомням.

— Не искам той да отива прекалено далеч. Това може да намали влиянието и достъпа, с които разполагаме — заяви държавният секретар.

Госпожа Фоли се помъчи да не вдигне обезсърчено очи.

— Господин министър — започна Райън търпеливо, — предвид факта, че в момента нямаме нито информация, нито влияние, всичко, което той може да открие, ще е от полза. Аз ли да му се обадя, или ще го направите вие?

— Той работи за мен, Райън.

Джак изчака няколко секунди, преди да отвърне на предизвикателството. Мразеше боричкането за територия, макар че, изглежда, това бе любимият спорт в административния клон на правителството.

— Той работи за Съединените американски щати. И най-сетне, работи за президента. Мое задължение е да съобщавам на президента какво става там, така че ми трябва информация. Моля да му дадете свобода. Един от шефовете на ЦРУ работи за него. Разполага и с три официални аташета. Искам всички те да се задействат. Целта на операцията е да се определи с точност нещо, което на флота и на мен ни прилича на подготовка за възможно нахлуване в суверенна държава. Искаме да предотвратим това.

— Не мога да си представя, че Индия наистина ще направи такова нещо — рече Брет Хансън някак дяволито. — Вечерял съм няколко пъти с техния външен министър и той никога не ми е загатвал…

— Добре. — Райън го прекъсна спокойно, за да смекчи огорчението, което щеше да причини. — Чудесно, Брет, обаче намеренията се менят и те ясно ни загатнаха, че искат флотът ни да се махне. Искам информация. Умолявам ви да дадете свобода на посланик Уилямс, за да разклати няколко храста и да видим какво ще изскочи. Той е интелигентен и вярвам на преценката му. Това е молба от моя страна. Мога да помоля президента да я превърне в заповед. Ваш ред е, господин министър.

Хансън прецени възможностите и кимна в съгласие с всичкото достойнство, което можа да намери. Райън току-що се бе справил с проблем в Африка, който гризеше Роджър Дърлинг от две години, и в момента беше „най-хубавото хлапе в парка“. Не всеки ден държавен служител увеличаваше шансовете на президента за преизбиране. Подозрението, че Корп е арестуван от ЦРУ, вече се прокрадна в медиите и бе неубедително опровергано от пресцентъра на Белия дом. Това не беше добър начин за водене на външна политика, но тази война щеше да се води на друг фронт.

— Русия — каза Райън тогава, с което приключи темата и започна друга.

Инженерът от комплекса за космически полети „Йошинобу“ знаеше, че не е първият, който забелязва красотата на злото. Тя със сигурност беше открита от родината му, където народната мания за художествена изработка вероятно е започнала с любовта към меча — еднометровата катана на самурая. При нея стоманата се ковеше, огъваше се, пак се ковеше и сетне се прегъваше двадесет пъти по време на разслояването, даващо над един милион пластове стомана, направени от една-единствена първоначална отливка. Този процес изискваше огромно търпение от бъдещия собственик на катаната, който въпреки всичко чакал стоически, показващ до известна степен робско поведение, с каквото в онази епоха страната му не се е славела. И все пак е било така, защото самураят се е нуждаел от меча си, а само майстор е можел да го направи.