Том Клэнси - Дълг на честта

В един от невзрачните металообработващи цехове обръчите се махаха от купчините не добре галванизирана стомана и отделните листове се подаваха ръчно на режещи машини. Там квадратните листове се нарязваха механично и краищата се окастряха (излишния материал го събираха и връщаха при валцовия стан за преработване) така, че всяко парче да отговаря на определените за конструирането размери винаги с точност до милиметър, макар че собственикът вероятно никога нямаше да зърне този сравнително груб компонент. След рязането по-големите парчета минаваха на друга машина за нагряване и огъване, сетне ги запояваха под формата на овален цилиндър. Веднага след това приелите овална форма листове се снаждаха и също се запояваха от машина, която можеше да се наблюдава и само от един работник. Предварително направените дупки от едната страна се свързваха с тръбата, чийто край щеше да излезе под капачката на резервоара. На дъното имаше още една дупка за тръбата, отвеждаща до двигателя. Преди да напуснат търговеца на едро, чрез спрей резервоарите се покриваха със слой с основна формула восък плюс епоксидна смола, който щеше да предпазва стоманата от ръжда. Сместа би трябвало да се спои със стоманата, създавайки стабилно съединение от коренно различни материали, което да предпазва постоянно резервоара от корозия и следователно от теч на гориво. Великолепен и сравнително типичен продукт за изключителната японска техника, само че в този случай не се получи заради повредения електрически кабел в завода за стомани. Покритието всъщност изобщо не се закрепи за стоманата, въпреки че отвътре се беше втвърдило достатъчно, за да запази формата си известно време и да издържи на повърхностен преглед, след който бензиновите резервоари преминаваха веднага по конвейер към опаковъчния цех на фабриката за малки части. Там резервоарите се пъхаха в кашони, произведени от друг едър търговец, и се откарваха с камион на склад, където половината от тях се натоварваха на други камиони, за да бъдат доставени в монтажния завод, а другата половина влизаха в еднакви по големина сандъци. Тях ги качваха на кораби, за да ги транспортират до САЩ. Там резервоарите щяха да бъдат поставени на почти идентични автомобили в завод, собственост на същия международен конгломерат, въпреки че този завод бе разположен сред възвишенията на Кентъки, а не в равнината Кванто край Токио.

Всичко това се случи месеци преди въпросът да бъде включен в дневния ред на преговорите за американската индустрия. Хиляди автомобили бяха сглобени и докарани с дефектни резервоари, промъкнали се до един през обикновено отличния качествен контрол в монтажните заводи, разделени един от друг от десет хиляди километра суша и море. Сглобените в Япония коли се натоварваха на едни от най-грозните кораби, създавани някога — открити фериботи, които притежаваха двигателните характеристики на шлепове и се влачеха през есенните бури на северния Тих океан. Морската сол във въздуха проникваше през корабните вентилационни системи и стигаше до колите. Това не бе толкова лошо, докато някой от корабите не навлезеше в атмосферен фронт. Тогава студеният въздух бързо се сменяше с топъл, а внезапната промяна в относителната влажност влияеше на тази на въздуха в многобройните резервоари и предизвикваше образуването на наситена със сол влага по повърхността на стоманата, в самото дефектно покритие. Оттам солта незабавно предприемаше атака срещу незащитената мека стомана на резервоара, като покриваше с ръжда и отслабваше тънкия метал, заграждащ 92-октанов бензин.

Райън забеляза, че каквито и недостатъци да имаше, Корп посрещна смъртта с достойнство. Току-що бе изгледал откъс от видеозапис, който Си Ен Ен прецени като неподходящ за редовните си новинарски емисии. След речта, чийто превод лежеше в скута му на два листа, примката бе надяната около врата на Корп и капакът в пода се разтвори. Операторът от Си Ен Ен снимаше тялото в едър план, докато гърченето спря и така сложи точка на една страница от дневника на страната му. Мохамед Абдул Корп. Тиранин, убиец, наркотрафикант. Мъртъв.

— Дано само не сме създали мъченик — обади се Брет Хансън и наруши тишината в кабинета на Райън.

— Господин министър — каза Джак и като се обърна, видя, че гостът му четеше превода на последните думи на Корп. — Всички мъченици имат една обща черта.

— Каква е тя, Райън?

— Всички те са мъртви. — Той замълча за по-голям ефект. — Този тип не умря за Бога или за родината си. Умря заради извършени престъпления. Не го обесиха за убийства на американци, а защото е избивал сънародниците си и е продавал наркотици. Мъчениците не се правят от такова тесто. Случаят е приключен — завърши Джак и пъхна непрочетените листове в кошчето. — Така, какво научихме за Индия?