Том Клэнси - Дълг на честта

— Остави го да разкаже — настоя развълнуван глас. Номури сви рамене и отстъпи пред желанието на колегите си, докато умът му записваше всяка дума. Чиновникът имаше набито око и след по-малко от минута той разполагаше с пълно физическо описание. Рапортът щеше да мине през командира на военната база и да стигне до „Ленгли“, защото ЦРУ имаха досиета с личните навици на политици от целия свят. Не съществуваше безполезен факт, макар да се надяваше да се добере до по-полезна информация от сексуалните наклонности на Гото.

Разпитването след мисията се проведе във Фермата, известна официално като лагер „Пири“ — тренировъчна школа на ЦРУ, разположена край междущатската магистрала 64 между Уилямсбърг и Йорктаун, щата Вирджиния. Студените напитки се гаврътваха веднага, щом отвореха кутийките, а двамата мъже разгръщаха карти и обясняваха за шестседмичната командировка, завършила така успешно. Според Си Ен Ен процесът срещу Корп щеше да започне следващата седмица. Нямаше особени съмнения около изхода. Някъде там, в онази екваториална страна, някой вече бе купил пет метра дълго и два сантиметра дебело конопено въже, макар че двамата агенти се питаха откъде щеше да се вземе дървеният материал за бесилката. Кларк реши, че вероятно ще трябва да го внесат. Не забелязаха нищо, което да прилича на дърво.

— Е — рече Мери Патриша Фоли, след като чу окончателната версия. — Май сте свършили добра работа, момчета.

— Благодаря, мадам — отговори Динг галантно. — Джон определено умее да изравя кирливите ризи на хората.

— Учи се от опита ми — изкиска се Кларк. — Как е Ед?

— Мъчи се да свикне с мястото си — отвърна заместник-директорът на оперативния отдел с дяволита усмивка. Тя и съпругът й бяха минали през тренировъчния лагер заедно и тогава Кларк бе един от инструкторите им. Истината за някогашния най-добър семеен екип на ЦРУ беше, че Мери Пат имаше по-добър нюх за операциите, а Ед го биваше повече в планирането. При тези обстоятелства всъщност мъжът й трябваше да заема началническото място, ала назначаването на Мери Пат просто имаше твърде привлекателни политически страни, а и така или иначе те работеха заедно и на практика бяха екип заместник-директори, макар истинският чин на Ед да бе малко мъгляв. — Вие двамата си заслужихте малко почивка. Между другото, получавате официално „браво“ отгоре. — И на двамата не им беше за пръв път. — Знаеш ли, Джон, наистина ти е време да се върнеш обратно.

Тя имаше предвид завръщане на постоянна инструкторска длъжност тук, в източната част на Вирджиния. ЦРУ разширяваше човешкия разузнавателен потенциал — бюрократичен термин за увеличаването на броя на оперативните агенти (известни като шпиони на американските неприятели), които щяха да бъдат използвани в акции. Госпожа Фоли искаше Кларк да помогне при обучението им. В крайна сметка свърши добра работа с нея и съпруга й преди двадесет години.

— Само ако искаш да ме пенсионираш. Навън ми харесва.

— Той си е просто малко глупав, мадам — подхвърли Чавес с лукава усмивка. — Сигурно е от възрастта.

Госпожа Фоли не възрази. Тези двамата бяха сред най-добрите й оперативни екипи, а и тя не бързаше толкова да сложи кръст на успешната операция.

— Става, момчета. Свободни сте. Днес следобед играят Оклахома и Небраска.

— Как са децата, МП? — Това бе служебният й прякор, макар че не всеки имаше право да го използва.

— Страхотно, Джон. Благодаря, че попита. — Госпожа Фоли стана и се отправи към вратата. Хеликоптер щеше да я хвърли обратно до „Ленгли“. Тя също искаше да хване мача.

Кларк и Чавес си размениха погледи, характерни за приключването на някоя задача. Операция УОКМЕН вече беше в архива, официално одобрена от Управлението и в този случай от Белия дом.

— Време за забавления, господин К.

— Сигурно искаш да те откарам, а?

— Ако бъдете така любезен, сър — отвърна Динг.

Джон Кларк огледа партньора си. Да, беше се издокарал. Черната му коса бе съвсем къса и добре оформена, огромната тъмна брада, закриваща лицето му в Африка, я нямаше. Под сакото на костюма си носеше дори вратовръзка и бяла риза. Кларк смяташе униформата за официално облекло, макар че ако се замислеше, щеше да си спомни, че Динг някога е бил войник, а войниците, връщащи се от фронта, обичат да се освобождават от вещите, напомнящи за по-грубите страни на професията им. Е, едва ли можеше да се оплаче, че момчето се мъчи да се докара. Каза си, че каквито и недостатъци да имаше Динг, той винаги показваше нужното уважение.