Том Клэнси - Дълг на честта

Правилата в банята бяха съвсем ясни. Можеше да говориш за всичко освен за бизнес, или дори и за това, но само като клюки, без да обясняваш по същество как си спечелил пари и какви сделки си сключил. При тези неясни ограничения привидно всичко подлежеше на обсъждане пред един учудващо небрежен форум за най-организираното общество в света. Номури идваше тук почти в един и същи час всеки ден, и то от доста време, така че хората с подобна на неговата програма, които срещаше тук, го познаваха и бяха свикнали с него. Вече знаеше всичко за жените и семействата им, както и те за неговото, или по-скоро за измислената от самия него „легенда“, струваща му се сега толкова истинска, колкото околностите на Лос Анджелис, където възмъжа.

— Трябва ми любовница — подхвърли Казуо Таока не за първи път. — Откак ни се роди син, жена ми иска само телевизия да гледа.

— Те знаят само да се оплакват — съгласи се друг чиновник. Последва одобрително сумтене от другите мъже в басейна.

— Любовниците струват скъпо — обади се Номури от своя ъгъл, като се питаше от какво ли се оплакват съпругите в женския басейн. — Както в пари, така и във време.

От двете времето беше по-важно. Всеки от младите служители (е, терминът не бе точен, но границата между съсловието, което в Америка би се възприело като чиновници, и тези на длъжност, свързана с вземането на истински решения, беше размита в Япония) си докарваше добри пари, ала за сметка на това така зависеше от корпорацията си, както миньор в Тенеси — от компанията „Ърни Форд“. Те често ставаха преди зазоряване, пътуваха до службата предимно с влак от затънтените предградия, работеха в претъпкани учреждения, бачкаха усърдно и до късно, а като се прибираха, най-често заварваха жените и децата си заспали. Въпреки всичко, което знаеше, преди да дойде тук, от телевизията и от проучвания, за Номури бе шокиращо, че твърде многото работа можеше наистина да разрушава общественото устройство на страната, че е засегнато дори устройството на самото семейство. Изненадата беше особено голяма, защото единствено силата на японското семейство бе позволила на прародителите му да успеят в една Америка, където расизмът изглеждал непреодолима пречка.

— Скъпо е, вярно — съгласи се Таока навъсено, — но как иначе човек може да получи каквото му е нужно?

— Така е — обади се някой от другата страна на басейна. Е, не беше истински басейн, ала бе твърде голям за вана. — Прекалено скъпо е, ама мъжеството има ли цена?

— За шефовете е по-лесно — добави Номури, като се чудеше до какво ще доведе това. Все още беше в началото на задачата, още полагаше основите за впускане в истинската мисия и не бързаше, точно както му наредиха Ед и Мери Пат.

— Трябва да видите какво си е уредил Ямата-сан — подхвърли друг служител с мрачен кикот.

— Кой? — попита Таока.

— Той е приятел на Гото — продължи мъжът със заговорнически вид.

— А, да бе, политикът!

Номури се отпусна назад и затвори очи, оставяйки врялата вода да го погълне, за да не изглежда заинтересуван, докато мозъкът му включваше вградения си касетофон.

— Хм, политик — промърмори той сънливо.

— Миналия месец трябваше да отнеса едни документи на Ямата-сан, на тихо местенце недалеч оттук. Всъщност документи за сделката, която днес сключи. Гото го развличаше. Та пускат ме значи, сигурно Ямата-сан е искал да надникна, а момичето при тях… — В гласа му се прокрадна страхопочитание. — Висока, руса, със страшни цици.

— Къде си ги купуват тия американски проститутки? — прекъсна го друг грубо.

— А тя си знаеше мястото — продължи разказвачът. — Седеше си, докато Ямата-сан преглеждаше документите, и чакаше търпеливо. Хич не я беше срам. Страшни цици! — завърши той.

„Значи приказките за Гото са верни — помисли си Номури. — Как, по дяволите, такива хора стигат толкова нависоко в политиката?“ Само след миг се упрекна за глупавия въпрос. Политиците се държаха така още от Троянската война, че и по-отдавна.

— Не можеш да спреш дотук — настоя Таока шеговито.

И мъжът продължи, като описа в подробности сцената и спечели задълбоченото внимание на останалите, които вече знаеха всичката значима информация за жените на всеки от присъстващите и се вълнуваха да чуят описанието на „ново“ момиче с всички медицински подробности.

— На кой му пука за тях? — попита Номури раздразнено, затворил очи. — Те са прекалено високи, краката им са твърде големи, обноските им не струват и…