Том Клэнси - Дълг на честта

Нагумо изчака секунда-две, преди да отговори. В известен смисъл това беше добра новина. Както сам предвиди и както посланикът се надяваше, цялостните събития се пазеха в тайна. Сега бе изнервен, макар че поведението му не го издаваше.

— Крис, не става дума за повреда.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че имаше незначителна битка. Искам да кажа също, че родината ми се чувства силно застрашена и че предприехме известни предпазни мерки, за да се защитим.

Кук изобщо не загряваше. Въпреки че беше един от специалистите на Държавния департамент по отношение на Япония, все още не бяха го повикали, за да го запознаят изцяло с фактите, и знаеше само нещата, които чу по радиото в колата си, тоест съвсем малко. Нагумо виждаше, че на Крис не му достигаше въображение да си представи, че страната му може да бъде атакувана. В крайна сметка Съветския съюз вече го нямаше, нали? Това удовлетворяваше Сейджи. Макар и ужасен от рисковете, поети от родината му, и незапознат с причините за тях, той си оставаше патриот. Обичаше отечеството си като всеки човек. Също така бе част от културата му. Получил беше заповеди и инструкции. Съзнанието му можеше да се бунтува срещу тях, ала той просто реши, че е войник, служещ на страната си, и толкова. Да, истинският гайджин бе Кук, не самият той. Непрекъснато си го повтаряше.

— Крис, до известна степен двете ни държави са във война. Прекалено много ни притиснахте. Прости ми. Трябва да разбереш, че този факт не ме радва.

— Чакай малко. — Крис Кук поклати глава, а лицето му се разкриви в изключително озадачена физиономия. — Искаш да кажеш война? Истинска война?

Нагумо бавно кимна и заговори с умерен, изпълнен със съжаление тон:

— Ние окупирахме Марианските острови. За щастие го постигнахме, без това да струва нечий живот. Краткият сблъсък между нашите два флота може би се оказа по-сериозен, но не прекалено. В момента двете страни се отдалечават една от друга, което е добре.

— Убили сте наши хора?

— Да, за съжаление трябва да призная, че и двете страни може би са загубили част от хората си. — Нагумо замълча и сведе поглед така, сякаш не можеше да погледне приятеля си в очите. Вече бе видял в тях чувствата, които очакваше. — Моля те да не ме виниш за станалото, Крис — продължи тихо той, като очевидно строго контролираше гласа си. — Тези неща са се случвали и преди. Не съм участвал по никакъв начин. Никой не е искал мнението ми. Знаеш какво бих отвърнал. Знаеш какъв би бил съветът ми. — Всяка една дума бе вярна и Кук го разбираше.

— Божичко, Сейджи, какво можем да направим? — Въпросът изразяваше приятелството и подкрепата му и затова беше напълно предвидим. Също според предвижданията той даде на Нагумо благоприятната възможност, която очакваше и от която се нуждаеше.

— Трябва да намерим начин, по който да контролираме нещата. Не искам да видя родината си пак разрушена. Трябва да спрем това, и то бързо. — Такава бе целта на страната му и следователно на самия него. — Няма място в този свят за тази… тази гадост. У нас има и по-трезви глави. Гото е глупак. Ето — той вдигна ръце във въздуха, — казах го. Той наистина е глупак. Трябва ли да позволим на страните си да си нанесат трайни щети заради глупаци? Какво да кажем за вашия Конгрес и за онзи маниак Трент с неговия Реформен декрет? Виж докъде ни доведоха неговите реформи! — Сега бе влязъл истински в ролята си. Способен да прикрива дълбоките си чувства като повечето дипломати, сега той откриваше актьорски заложби, които прилагаше още по-ефикасно поради факта, че действително вярваше в думите си. Вдигна очи и в тях имаше сълзи. — Крис, ако хората като нас не овладеят нещата… Боже мой, какво ще стане тогава? Постигнатото от няколко поколения отива на вятъра. И твоята, и моята родина ще пострадат тежко, ще има мъртви хора, напредъкът ще бъде отритнат и защо? Понеже глупаците у нас и у вас не са могли да изгладят затрудненията в търговията! Кристофър, трябва да ми помогнеш, за да спрем това. Длъжен си! — Продажник и изменник или не, Кристофър Кук беше дипломат и професионалното му верую бе всяческо избягване на война. Той трябваше да откликне и го стори.

— Но какво може да се направи?

— Крис, ти знаеш, че всъщност стоя по-високо в йерархията, отколкото може да се съди по поста ми — изтъкна Нагумо. — Как иначе бих могъл да направя за теб онези неща, които скрепиха приятелството ни?

Кук кимна. Подозираше нещо такова.

— Имам приятели и връзки в Токио. Нужно ми е време. Трябва да мога и да се разгърна в преговорите. Така ще успея да смекча позицията ни и да дам на политическите опоненти на Гото материал за действие. Трябва да тикнем този човек в лудница, където му е мястото… или сам да го застрелям. Този маниак може да разруши родината ми, Крис! За бога, трябва да ми помогнеш да го спрем. — Последното изречение представляваше гореща молба, идваща от сърцето.