Том Клэнси - Дълг на честта

— Сергей Николаич, не разполагам с време. Имате нещо наум. Какво е то?

— Предлагам взаимно сътрудничество. За предложението имам одобрението на президента Грушевой.

Джак забеляза, че той не каза „пълно сътрудничество“, и все пак предложението беше поразително.

„Никога, абсолютно никога, освен в лошите филми, КГБ и ЦРУ не са си сътрудничили истински в нещо значимо. Вярно, светът се промени неимоверно, ала дори в новото си въплъщение КГБ все още се старае да проникне в американските институции и си остава майстор в това. Ето защо не отваряме вратите си за тях. Но така или иначе той току-що ми направи предложение. Защо?“

„Руснаците са изплашени. Но от какво?“

— Ще изложа фактите пред нашия президент, след като се посъветвам с Мери Пат. — Райън още не бе сигурен в каква светлина ще ги представи. Головко обаче осъзнаваше цената на онова, което сложи сега на американската маса. Не се изискваше голяма прозорливост, за да се предвиди вероятният отговор.

Джак отново почти чу усмивката му.

— Ако мадам Фоли не се съгласи, ще бъда изключително изненадан. Ще съм в кабинета си още няколко часа.

— Аз също. Благодаря, Сергей.

— Приятен ден, доктор Райън.

— Я, звучеше интересно — обади се Роби Джексън от вратата. — Като че ли и ти си имал тежка нощ.

— При това в самолет. Кафе?

Адмиралът поклати глава.

— Още една чашка и може да се разпадна. — Той влезе и седна.

— Зле ли е?

— И става все по-лошо. Все още се опитваме да изчислим с колко униформени хора разполагаме в Япония… Има няколко временно пребиваващи. Преди час един С-141 кацна в Якота и бързо изчезна от ефира. Проклетата машина се отправи право натам. Може да е повреда в радиостанцията, а по-вероятно е да не са имали гориво, за да отидат другаде. Екипажът се състои от четирима, може би петима… Забравих. Държавният департамент се опитва да направи сметка колко бизнесмени и туристи има там. Би трябвало да излязат с приблизително число, обаче не бива да се забравят и туристите.

— Заложници. — Райън се намръщи.

Адмиралът кимна.

— Приеми десет хиляди за долна граница.

— Ами двете подводници?

Джексън поклати глава.

— Потопени са, оцелели няма. „Стенис“ прие обратно самолета си и се носи към Пърл с около дванадесет възла. „Ентърпрайс“ се мъчи да прави завои с един двигател и е взет на буксир. Вероятно вдига шест възла. Може и нула, ако щетите по двигателя са толкова тежки, колкото рапортува капитанът. Пратиха голям спасителен влекач, който да им помогне. Ние изпратихме няколко самолета P-3 до Мидуей, за да патрулират в търсене на подводници. Ако бях на мястото на противника, бих се опитал да ги довърша. „Джони Реб“ би трябвало да се оправи, ала „Ентърпрайс“ е дяволски лесна мишена. Главнокомандващият войските в Тихия океан се тревожи. Край с демонстрациите на величие, Джак.

— А Гуам?

— Всички Мариански острови са отрязани с едно изключение. — Джексън му обясни за Ореза. — Той само ни доказва колко лошо е положението.

— Препоръки?

Някои от хората ми проучват няколко идеи, но като начало трябва да знаем дали президентът иска да опитаме. А ще поиска ли? — попита Роби.

— Посланикът им скоро ще е тук.

— Радвам се за него. Не отговорихте на въпроса ми, доктор Райън.

— Още не зная отговора.

— Като че ли не знаем какъв ще е.

За капитан Бъд Санчес усещането бе уникално. Не беше голямо чудо, че върна „Вайкинг“ S-3 без инциденти. Той бе послушен самолет при добро въздушно течение, а над палубата вятърът духаше с цели двадесет възла. Сега цялото му авиокрило стоеше отново на борда и самолетоносачът му бягаше.

Бягаше. Не плаваше срещу опасността според кредото на американския флот, а се тътреше назад към Пърл Харбър. Петте ескадрили изтребители и щурмови самолети просто си стояха на борда на „Джон Стенис“, подредени в изрядни редици на излетателната палуба, всички до един готови за военни операции, ала неспособни да излетят, освен ако положението не е критично. Нещата се свеждаха до тегло и вятър. Самолетоносачите се обръщаха срещу вятъра, за да изстрелват и да приемат самолети, и се нуждаеха от супермощни двигатели на борда си, за да създадат възможно най-силно въздушно течение над кърмата. Движещият се въздух засилваше тласъка при излитането, породен от работещите с пара катапулти, за да даде подемна сила на изстреляния самолет. Способността им да излитат зависеше пряко от това въздушно течение и което бе по-важно от тактическа гледна точка, силата на въздушния поток определяше тежестта, която можеха да вдигнат във въздуха, тоест гориво и амуниции. При това положение той можеше да накара самолетите да излетят, обаче без необходимото гориво за дълъг полет или за преследване на мишени в океана, а също и без оръжията, нужни за атакуване на тези мишени. Прецени, че може да използва изтребителите, за да защити флотилията от въздушна заплаха в радиус от може би сто и петдесет километра. Нямаше обаче никаква въздушна заплаха и макар да знаеха местоположението на оттеглящите се японски ескадри, той не беше способен да ги достигне с щурмовите си самолети. А и така или иначе нямаше заповеди, позволяващи му да го стори.