Том Клэнси - Дълг на честта

— Тъй вярно, сър.

— Изчезвай. — Кларк продължи по уличката и влезе в хотела си през входа за доставки, който за щастие не се пазеше в този час на нощта. „Слава богу, че в Токио има толкова малко престъпност“ — помисли си. В Америка този вход щеше да е заключен, да има аларма или да е снабден с въоръжен пазач. Дори във военно време Токио си оставаше по-безопасно място от Вашингтон, окръг Колумбия.

— Защо просто не си купиш една бутилка, вместо да излизаш да пиеш? — попита не за пръв път „Чехов“, след като партньорът му се върна в стаята.

— Може би трябва да го направя. — Този отговор накара по-младия агент да вдигне рязко очи от вестника и да прекрати практикуването на руския. Кларк посочи телевизора, включи го и намери на английски „Водещите новини“ на Си Ен Ен.

„А сега към следващия номер. Как, по дяволите, да изпратя посланието?“ — запита се той. Не смееше да използва факса до Америка. Дори вашингтонският клон на „Интерфакс“ криеше прекалено сериозен риск, този в Москва нямаше нужното декодиращо устройство, а не можеше да използва и връзката с ЦРУ на посолството. Имаше едни правила за действие в приятелска страна и съвсем други за вражеска; никой не бе очаквал основните правила да се променят без предупреждение. Фактът, че той и други служители на ЦРУ трябваше предварително да предупредят за събитието, беше просто поредното нещо, което ядоса опитния шпионин. Разглеждането на този въпрос в Конгреса със сигурност щеше да е забавно, ако доживееше да му се наслади. Единствената добра новина бе, че разполагаше с името на човек, заподозрян в убийството на Кимбърли Нортън. Това поне му даваше почва за малко фантазии, пък и нямаше много полезни неща, с които умът му да се захване в момента. С настъпването на поредния половин час стана ясно, че даже Си Ен Ен нямаше представа какво става, а щом те не знаеха, значи никой не знаеше. „Не е ли направо страхотно?“ — помисли си той. Също като в легендата за Касандра, дъщерята на троянския цар Приам, която винаги знаела какво става и никога не й обръщали внимание. Но Кларк дори нямаше как да съобщи новината… Нали?

„Чудя се дали…“ Не. Той поклати глава. Беше твърде налудничаво.

— Пълен напред! — нареди командирът на „Айзенхауер“.

— Тъй вярно, пълен напред — старшина-кормчията на командното табло бутна лостовете напред. След миг вътрешната стрелка се завъртя до същото положение. — Сър, от машинното отговарят, че заповедта е изпълнена.

— Много добре. — Командирът погледна към адмирал Дъбро. — Желаете ли да определите шансовете ни, сър?

Колкото и да е странно, най-добрата информация идваше от хидролокатори. Два от ескортиращите бойната група кораби бяха пуснали във водата кърмовите си сонари, наричани „опашки“ и данните от тях заедно с тези от двете ядрени подводници, намиращи се вдясно от бойния строй, сочеха, че индийската флотилия бе далеч на юг. Беше един от онези особени случаи, по-чести, отколкото човек би могъл да очаква, в които сонарът се представя много по-добре от радара, чиито електронни вълни са ограничени от извивките на земята, докато звуковите вълни си намират свои тайни пътища. Индийският флот се намираше на повече от двеста и четиридесет километра и въпреки че разстоянието не беше нищо за реактивни атакуващи самолети, индийците се бяха обърнали на юг, не на север, а освен това им се струваше, че адмирал Чандраската не си падаше по нощните въздушни операции и свързаните с тях рискове за ограничения брой на хариърите му. „Да — помислиха си двамата мъже, — нощните кацания на самолетоносач не могат да се нарекат забавни.“

— Повече от равностойни — отговори адмирал Дъбро след кратък анализ.

— Мисля, че сте прав.

Флотилията плаваше прикрито (нормално обстоятелство за бойни кораби), с изключени радари, и единствените използвани радиостанции бяха апарати с малък обхват с възможности за светкавично излъчване, които предаваха само за стотни от секундата. Дори спътниковите предаватели произвеждаха допълнителни вълни, които можеха да издадат местоположението им, а тайният им преход на юг от Шри Ланка бе от съществено значение.

— Така е било през Втората световна война — продължи командирът, с което показа нервността си. Зависеха от най-субективния основен фактор. Бяха поставени допълнителни наблюдателни постове, използващи както нормалните бинокли, така и електронни устройства за нощно виждане, за да претърсват хоризонта за силуети и върхове на мачти, докато други на долните палуби се взираха по-внимателно за издайническия „гребен“ от перископ на подводница. Индийците бяха пуснали две подводници, за които Дъбро нямаше дори приблизителни координати. Вероятно те също пореха водите на юг, ала ако Чандраската наистина бе толкова хитър, колкото се опасяваше, той щеше да е оставил едната някъде наблизо, просто като застраховка. Може би. Заблуждаващата операция на Дъбро беше майсторска.