Том Клэнси - Дълг на честта

— Изглеждаш кошмарно. Какъв е проблемът?

— Господин президент, въз основа на информацията, получена през последните няколко часа, смятам, че Съединените американски щати са във война с Япония.

— Това, от което имаш нужда, е добър старшина, който да свърши работата — отбеляза Джоунс.

— Рон, още една такава забележка, и ще те хвърля в карцера, разбра ли? Достатъчно важничи за днес — рече Манкузо уморено. — Тези хора бяха под мое командване, забрави ли?

— Чак такъв ли тъпанар бях?

— Да, Джоунси — предостави отговора Чембърс. — Може би Сийтън заслужаваше да бъде скастрен веднъж, но ти здравата прекали. Сега се нуждаем от решения, а не да се правим на умници.

Джоунс кимна, ала не издаде мнението си.

— Така да бъде, сър. С какъв потенциал разполагаме?

— Според най-точните ми изчисления, те разполагат с осемнадесет подводници. Две са в основен ремонт и вероятно не могат да се използват поне няколко месеца — отвърна Чембърс, като започна с врага. — След като „Шарлот“ и „Ашвил“ са вън от играта, нашите са общо седемнадесет. Четири от тях са в корабостроителниците за основен ремонт и не са на разположение. Още четири стоят успоредно на кея тук или в Даго за малък ремонт. Други четири са в Индийския океан. Може би ще можем да ги отделим, може би не. Така остават пет. Три от тях са при самолетоносачите за „учението“, една е тук долу, на кея. Последната е в открито море в залива на Аляска, където провежда изпитания. Тя има нов командир… От колко? Едва три седмици?

— Правилно. — Манкузо кимна. — Той сега се учи.

— Божичко, толкова ли е пуст килерът? — Джоунс вече съжаляваше за коментара, че им трябва добър старшина. Огромната Американска тихоокеанска флота, само допреди пет години най-могъщата военноморска сила в историята на цивилизацията, сега се състоеше от фрегати.

— Пет наши, осемнадесет техни, като всичките са готови да действат с пълна скорост. Те провеждаха операции през последните два месеца. — Чембърс погледна към морската карта на стената и се намръщи. — Дяволски голям океан, Джоунси. — Начинът, по който той добави последното изречение, разтревожи предприемача.

— Ами четирите в малък ремонт?

— Тази заповед е дадена. „Ускорете подготовката им за плаване.“ Така числото става девет до две седмици, ако имаме късмет.

— Господин Чембърс! Сър?

Чембърс се обърна.

— Моля, старшина Джоунс?

— Помните ли, когато се отправяхме на север, съвсем сами, и преследвахме четири-пет от лошите едновременно?

Оперативният командир кимна сериозно, почти носталгично. Отговорът му беше спокоен.

— Много време мина, Джоунси. Сега си имаме работа с клас-SSK на тяхна територия и…

— Да не сте заложил и топките си, за да получите четвъртата нашивка на рамото?

Чембърс се извъртя във внезапен изблик на ярост.

— Чуй ме добре, момченце, аз…

Рон Джоунс обаче не му остана длъжен:

— Да, именно вие някога сритвахте задници, а сега сте подвили опашка! Разчитах, че знаете какво да правите с данните, които ви давах, точно както разчитах на него… — Той посочи адмирал Манкузо. — Когато плавах с вас, момчета, ние бяхме най-високата класа в целия този свят. И ако сте вършили добре работата си като капитан, ако ти си се справил както трябва като командир на подводните сили, Барт, значи онези момчета в океана все още са от класа. Дяволите да го вземат! Когато за пръв път хвърлих чантата си на „Далас“, аз разчитах, че знаете как да изпълнявате проклетите си задължения. Бъркал ли съм, господа? Помните ли девиза на „Далас“? „Първи в опасността!“ Какво, по дяволите, става тук? — Въпросът увисна за няколко секунди. Чембърс бе прекалено ядосан, за да го осмисли. Командирът на тихоокеанските подводници не беше.

— Толкова зле ли изглеждаме? — попита Манкузо.

— Няма съмнение, сър. Добре, тези копелета ни подпалиха задника. Време е да се замислим как да наваксаме. Ние сме представителният отбор, нали? Кой е по-добре подготвен за това от нас?

— Джоунс, винаги си плямпал много — каза Чембърс. После пак погледна към картата. — Струва ми се обаче, че май е време да се заловим за работа.

Един главен старшина подаде глава иззад вратата.

— Сър, „Пасадена“ току-що се обади от кея. Готова е във всяко отношение за потегляне, командирът й очаква заповеди.

— Какъв й е арсеналът? — попита Манкузо, като осъзнаваше, че ако наистина си бе вършил работата както трябва последните няколко дни, въпросът би бил излишен.