Том Клэнси - Дълг на честта

Райън ровеше из розовите листчета, уведомяващи го за телефонни обаждания.

— Тук има една бележка отпреди час, от Головко е…

— По дяволите, обади се на този негодник — нареди веднага Мери Пат. — Дръж ме в течение.

— Дадено. — Джак поклати глава, когато си спомни за какво си говориха с руснака. — Добери се бързо дотук. Вземи и Ед. Имам нужда от спешен съвет за нещо, но не по телефона.

— Там сме след половин час — обеща госпожа Фоли.

Джак разпръсна няколко факса по бюрото си и им хвърли бърз поглед. Оперативният център на Пентагона бе реагирал по-бързо от другите агенции, ала сега военното разузнаване напомняше за себе си, последвано веднага от Държавния департамент. Правителството се беше събудило („Нищо не може да се сравни със стрелбата за постигането на тази цел“ — помисли си той иронично), но в основата си информацията се повтаряше, тъй като различни агенции научаваха едно и също нещо по различно време и докладваха за него, сякаш е новост. Джак разрови отново листчетата. Очевидно повечето казваха едно и също. Погледът му се върна на бележката от шефа на руската служба за външно разузнаване. Той вдигна слушалката и набра номера, като се питаше кой от телефоните на бюрото на Головко ще звънне. Извади едно тефтерче и отбеляза часа. Разбира се, Свързочният център щеше да вземе под внимание обаждането и да го запише, обаче Джак искаше да си води свои бележки.

— Здравейте, Джак.

— Това да не е личният ви телефон, Сергей Николаич?

— Щом е за приятел, защо не? — Руснакът направи пауза и приключи с любезностите за деня. — Предполагам, че знаете.

— О, да. — Райън помисли малко, преди да продължи: — Изненадаха ни — призна си той и чу типично руско, съчувствено изсумтяване.

— Нас също. Напълно. Имате ли представа какво са намислили онези откачени? — попита шефът на руската служба за външно разузнаване, а в гласа му се смесваха гняв и безпокойство.

— Не, засега не виждам абсолютно никаква логика. — Да, може би това беше най-тревожното.

— Какви са плановете ви?

— В момента? Никакви. Посланикът им трябва да е тук след по-малко от час.

— Прекрасно планиране на времето от негова страна — отбеляза руснакът. — Постъпвали са така с вас и преди, ако не ме лъже паметта.

— С вас също — рече Райън, като си спомни как бе започнала Руско-японската война. „Те наистина обичат да поднасят изненади.“

— Така е, Райън, с нас също. — Именно тази беше причината Сергей да се обади и гласът му да издава истинска тревога и Джак го знаеше. В крайна сметка страхът от непознатото не се срещаше само при децата, нали? — Можете ли да ми кажете с какъв потенциал разполагате там, за да се справите с кризата?

— В момента не съм сигурен, Сергей — излъга Райън. — Ако вашата резидентура във Вашингтон функционира, значи знаеш, че току-що влизам. Нужно ми е време, за да наваксам. Мери Пат е сега на път за кабинета ми.

— Ех — чу се от слушалката. Да, лъжата му беше прозрачна, а Сергей бе хитър стар професионалист, достатъчно хитър, за да я усети. — Постъпихте много глупаво, като не активизирахте по-рано БОДИЛ, приятелю.

— Това е открита линия, Сергей Николаич. — Отчасти това беше вярно. Обаждането достигаше до американското посолство в Москва по обезопасена верига, но оттам нататък вероятно минаваше по стандартна телефонна линия и следователно имаше риск от евентуално подслушване.

— Не бива да се безпокоите прекалено, Иван Еметович. Спомняте ли си разговора ни в моя кабинет?

„О, разбира се.“ Може би руснаците наистина контролираха шефа на японското контраразузнаване. Ако беше така, Головко би могъл да знае дали телефонната линия е сигурна или не. Ако наистина бе така, той държеше и други козове. Силни козове. Дали не предлагаше на Райън да надникне?

„Мисли бързо, Джак — наложи си той. — Добре, значи руснаците имат друга мрежа, която действа…“

— Сергей, искам да знам нещо важно: не получихте ли някакво предупреждение?

— Джак, честна шпионска дума! — Райън почти чуваше разкривената усмивка, която сигурно придружаваше отговора. — Просто трябваше да кажа на президента, че са ме заварили със свален цип, и за мен положението е дори по-неловко, отколкото…

Джак не си направи труда да слуша разкрасяването. „Добре.“ Руснаците действително имаха друга разузнавателна мрежа, функционираща в Япония, но вероятно те също не са били предупредени, нали така? Не, опасността, криеща се зад такова двуличие, беше просто твърде голяма. Пореден факт: втората им мрежа бе в самото японско правителство. Не можеше да не е, щом бяха проникнали в службата за обществена безопасност. БОДИЛ обаче беше и винаги е била най-вече търговска шпионска мрежа, а Сергей току-що му каза, че САЩ са постъпили глупаво, като не са я активизирали по-скоро. Онова, което знаеше, че ще последва, бе така необичайно, че отвлече вниманието на Джак от едва доловимото загатване за приемане на вината от Москва.