Том Клэнси - Дълг на честта

— Благодаря ви, мадам.

— За нищо, сър.

Джак я последва до спираловидната стълба и се заизкачва към комуникационното помещение на горния етаж.

— Какво става? — Той устоя на изкушението да попита за часа. Така щеше да предизвика друг въпрос: часа във Вашингтон, часа в самолета или часа там, откъдето идваше горещата новина. „Просто поредният признак за прогреса“ — помисли си, докато отиваше към лазерния принтер. — Трябва да питаш какво значи „сега“. Дежурният свързочник беше старши лейтенант от военновъздушните сили. Тя бе черна, стройна и хубава.

— Добро утро, доктор Райън. От отдела за национална сигурност наредиха да ви предам това.

Тя му подаде хлъзгавата хартия, която Джак мразеше. Лазерните принтери обаче бяха тихи, а и тази комуникационна зала като всички други бе вече достатъчно шумна. Той прочете телеграмата на „Ройтер“, която беше твърде скорошна, за да бъде придружена от анализ от ЦРУ или от другаде.

— Това е знакът, който търсехме. Добре, осигурете ми сигурна телефонна линия.

— Току-що дойдоха и тези неща — обади се един войник от ВВС и му връчи още листове. — Флотът е имал лош ден.

— Така ли? — Райън седна на един тапициран стол и включи настолната лампа. — Проклятие! — изруга той, след което вдигна очи. — Ще може ли едно кафе, лейтенант?

Тя изпрати един редник да донесе чашка.

— Докъде ще е първото обаждане?

— Националния военен команден център, най-старшия дежурен офицер. — Съветникът по националната сигурност погледна часовника си, направи проста сметка и прецени, че е спал всичко на всичко пет часа. Нямаше голяма вероятност да поспи още оттук, където и да беше това, до Вашингтон.

— Доктор Райън, на трета линия. Адмирал Джексън на телефона.

— Тук ФЕХТОВАЧ — каза Райън, като използва официалното си тайно кодово име. Бяха се опитали да му лепнат СТРЕЛЕЦ в знак на съмнително уважение към предишния му начин на живот.

— Тук ТЕЛЕФОНЕН НОМЕРАТОР. Харесва ли ти полетът, Джак?

Райън всеки път се учудваше, че сигурните цифрови комуникационни връзки са с такова високо качество. Можеше да разпознае гласа на приятеля си и дори веселия му тон. Също така можеше да познае, че е малко престорен.

— Пилотите от военновъздушните сили си ги бива. Може би трябва да се замислиш да се поучиш от тях. Добре, какво става? Защо си в центъра?

— Тихоокеанският флот претърпя малка злополука преди няколко часа.

— И аз така чувам. Първо за Шри Ланка.

— Нямаме почти нищо освен телеграмата. Разполагаме и с няколко фотографии, а видеозаписа очакваме в близкия половин час. Консулството в Тринкомалий в момента ни докладва. Те потвърждават инцидента. Според тях има един ранен американец, само един, и то не сериозно, но той иска да бъде евакуиран възможно най-скоро. Майк го притискат към ъгъла. Когато слънцето залезе, той ще се опита да се измъкне с няколко маневри. По наша преценка приятелчетата започват да стават наистина неспокойни. Амфибиите им са все още успоредно на кея, обаче загубихме дирите на бригадата. Местността, която използваха за учения, изглежда пуста. Имаме спътникови снимки отпреди три часа и базата е празна.

Райън кимна. Той вдигна пластмасовата щора от прозореца до стола си. Навън беше тъмно. Долу не се виждаха никакви светлини. Или вече бяха над океана, или под тях имаше облаци. Успя да види единствено мигащата лампичка в края на крилото на самолета.

— Някакви непосредствени заплахи там?

— Никакви — прецени адмирал Джексън. — Смятаме, че е нужна най-малко седмица за предприемането на истински действия, ала също така смятаме, че сега има вероятност за бойни операции. Момчетата от Конгреса са на същото мнение. Джак — добави Роби, — адмирал Дъбро се нуждае от указания какво му е позволено да прави, и то скоро.

— Разбрано. — Райън си записваше на един бележник с инициалите на самолет номер едно, който журналистите още не бяха успели да задигнат. — Почакай така. — Той погледна към лейтенанта. — По разписание кога кацаме на „Андрюс“?

— След седем часа и половина, сър. Вятърът е доста силен. Сега наближаваме исландското крайбрежие.

Джак кимна.

— Благодаря. Роби, остават ни седем часа и половина. Ще говоря с шефа, преди да кацнем. Започвай да обмисляш свикването на съвещание два часа след пристигането ни.

— Прието.

— Добре. И така, какво, по дяволите, се е случило с тези самолетоносачи?

— Предполага се, че един от японските разрушители е имал техническа неизправност и е изстрелял торпедата си, модел 50. Улучили са двата ни самолетоносача право в задниците. И четирите двигателя на „Ентърпрайс“ са повредени. При „Стенис“ три са извън строя. Докладват, че няма нищо фатално, само някои дребни щети.