Том Клэнси - Дълг на честта

— Проклятие! — промълви Чембърс.

Манкузо се надвеси до Джоунс над хартията и сега забеляза всичко.

— Ами тази?

— Това вероятно е „Шарлот“, която също маневрира за кратко. Виж, тук и тук. На мен ми приличат на изменения в координатите. Няма шумове, може би защото е била твърде далеч, по същата причина не сме засекли и торпедото. — Джоунс върна писалката към следата на американската подводница „Ашвил“. — Ето. Тази японска дизелова подводница е стреляла по нея. Тук. „Ашвил“ се е опитала да избегне удара и не е успяла. Ето и първата експлозия от бойната глава на торпедото. Тогава шумовете от двигателите спират, била е ударена отзад. Тук вътрешните херметически стени поддават. Сър, „Ашвил“ е потопена от торпедо, може би модел 89, горе-долу по същото време, когато двата ни самолетоносача са имали малък инцидент.

— Не е възможно — изказа гласно мислите си Чембърс.

Когато Джоунс извърна глава, очите му приличаха на копчета от кукленско лице.

— Добре, сър, тогава ми кажете вие какво обозначават тези сигнали. — Някой трябваше да го свали на земята.

— Божичко, Рон!

— Успокой се, Уоли — рече тихо командирът на тихоокеанските подводници, като гледаше данните и търсеше друго правдоподобно тълкувание. Трябваше да потърси такова, въпреки че знаеше, че няма друго възможно заключение.

— Губиш си времето, капитане. — Джоунс почука по следата на американския кораб „Гари“. — Най-добре някой да съобщи на тази фрегата, че тя не участва в спасителна операция. Плава в опасни води. Там има две подводници SSK с бойни торпеда, които те използваха вече на два пъти. — Приближи се към картата на стената. Наложи се да потърси червен маркер, взе го и начерта два кръга, и двата с диаметър петдесетина километра. — Някъде тук са. Ще определим местоположението им по-добре, когато пак се изкачат за въздух. Между другото, чия е следата на повърхността?

— Според сведенията, на техен катер от бреговата охрана, приближаващ се да окаже помощ — отговори Манкузо.

— Можем да помислим за потопяването му — предложи Джоунс, отбеляза този контакт също с червено и остави маркера. Той току-що направи последната крачка. Корабчето, чиято позиция нанесе, не беше „то“, а по-скоро „той“. Врагът. Една мишена.

— Трябва да се срещнем с главнокомандващия на тихоокеанския флот — каза Манкузо.

Джоунс кимна.

— Да, сър, смятам, че се налага.

Бомбата беше внушителна. Тя избухна пред „Пасатите на Тринкомалий“ — нов луксозен хотел, построен предимно с индийски пари. Няколко човека, нито един от тях на разстояние, по-малко от половин пресечка, щяха да запомнят превозното средство: бяло камионче за доставки, което все пак бе достатъчно голямо, за да побере половин тон експлозивна смес, състояща се от тор на азотна основа и дизелово гориво. Сместа лесно се забъркваше във вана или в леген за пране и в случая се оказа достатъчна, за да отпори фасадата от десететажния хотел, да убие двадесет и седем човека и да рани още стотина. Шумът едва утихна, когато в местния клон на „Ройтер“ телефонът иззвъня.

— Последният етап на освобождението започна — обади се гласът, вероятно четейки подготвено изявление, както често правеха терористите. — „Тамилските тигри“ ще си върнат родната земя и автономията или в Шри Ланка няма да има мир. Това е само началото на края на борбата ни. Ще взривяваме по една бомба на ден, докато не постигнем целта си. — Щрак!

Повече от сто години „Ройтер“ продължаваше да е една от най-способните информационни агенции и клонът в Коломбо не правеше изключение дори в почивните дни. След десет минути съобщението бе изпратено (днес вече чрез спътникова връзка) до седалището на агенцията в Лондон, откъде моментално го препредадоха по световната информационна мрежа като „гореща“ новина.

Много американски агенции имат практиката да следят новинарските мрежи, включително разузнавателните служби, ФБР, тайните служби и Пентагона. Това важеше и за свързочния център на Белия дом и стана така, че двадесет и пет минути след избухването на бомбата една жена — сержант от ВВС — сложи ръка на рамото на Джак Райън. Съветникът по националната сигурност отвори очи и видя пръст, който сочеше нагоре.

— СВЕТКАВИЧНО съобщение, сър — прошепна гласът.

Райън кимна сънено, махна предпазния колан и благодари на Бога, че не е пил твърде много в Москва. На неясната светлина в кабината се виждаше, че всички други са изпаднали в дълбок сън. За да не събуди жена си, му се наложи да прескочи масата. Едва не се препъна, ала сержантът го сграбчи за ръката.