Том Клэнси - По заповед на президента

— Господин президент, това е противоконституционно — обади се веднага Пат Мартин.

— Обясни — заповяда Райън.

— Свободата на пътуване от едно място на друго е конституционно право на всеки гражданин. Дори и в рамките на всеки щат всяко ограничение на правото на пътуване представлява нарушение на Конституцията както в случая с Лемуел Пен — чернокож армейски офицер, убит от Ку-клукс-клан през шейсетте. Това е прецедент за Върховния съд.

— Разбирам, че аз — моля всички присъстващи в залата да ме извинят — съм се клел да спазвам Конституцията. Но ако спазването й означава да убием двайсет милиона граждани, тогава какво? — запита ФЕХТОВАЧ.

— Не можем да направим това! — възкликна министърът на благоустройството.

— Генерале, какво ще стане, ако не вземем тези мерки? — попита Мартин, с което изненада силно Райън.

— Няма точен отговор. Не може и да има, защото все още не знаем как се разпространява вирусът. Ако е по въздушно-капков път, а имаме причина да подозираме този начин — тогава имаме на разположение стотици компютърни модели, които можем да използваме. Проблемът е да се реши кой точно. Най-лошият случай? Обществото ни просто се разпада. Лекарите и сестрите бягат масово от болниците, хората се заключват в домовете си и епидемията затихва по същия начин както и Черната чума през 14-и век. Връзките между отделните индивиди секват и поради това болестта спира хода си.

— Двайсет милиона? Толкова страшна ли е била Черната смърт? — запита Мартин с посивяло лице.

— Архивите не са пълни. Тогава още не е имало система за регистриране. Най-пълните данни са от Англия — отвърна Пикет. — Чумата я е обезлюдила наполовина. Епидемията е продължила около четири години. На Европа са били нужни около сто и петдесет години, за да възвърне населението си от 1347-а година.

— По дяволите! — изруга министърът на вътрешните работи.

— Наистина ли е толкова опасна, генерале? — продължи да упорства Мартин.

— Потенциално, да. Проблемът е в това, че ако не предприемем нищо и след това разберем, че болестта е изключително вирулентна, вече ще е прекалено късно.

— Разбирам. — Мартин се обърна. — Господин президент, не виждам да имаме особено голям избор.

— Нали току-що каза, че това е незаконно, дявол да го вземе! — избухна министърът на благоустройството.

— Господине, Конституцията не е пакт за самоубийство, и макар че аз мисля, че знам как ще се произнесе Върховният съд по този случай, до този момент такъв прецедент не е имало и той може да бъде оспорен.

— Какво те накара да промениш мнението си, Пат? — попита Райън.

— Двайсет милиона конкретни причини, господин президент.

— Ако ние самите погазваме законите си, какви ще сме тогава? — попита Клиф Рътлидж.

— Живи — отвърна Мартин спокойно. — Може би.

— Готов съм да изслушам дискусия по въпроса в продължение на петнайсет минути — каза Райън. И после трябва да вземем решение.

Дискусията бе оживена.

— Ако ние нарушим собствената си конституция — каза Рътлидж, — тогава никой по целия свят няма да ни вярва!

— А какво ще кажете за практическите въпроси? — възрази министърът на селското стопанство. — Хората трябва да се хранят.

— Що за страна ще оставим на децата си, ако…

— А какво ще им оставим и на кого, ако измрат? — изръмжа Джордж Уинстън.

— В наше време не стават такива неща.

— Бихте ли дошли в болницата ми да видите болните, сър? — попита Александър от мястото си в ъгъла.

— Благодаря ви — каза Райън, поглеждайки часовника си. — Призовавам ви да гласуваме.

Министърът на отбраната, финансите, правосъдието и търговията гласуваха «за». Останалите бяха против. Райън ги гледа продължително време.

— Съгласните печелят — заяви студено президентът. — Благодаря ви за подкрепата. Директор Мъри, ФБР ще окаже пълно съдействие на решението, изисквано от Центъра в Атланта и Военномедицинския институт на САЩ, за да се локализират огнищата на тази епидемия.

— Да, господин президент.

— Господин Фоли, всяка разузнавателна служба, с която разполагаме, ще бъде ангажирана. Ще работите съвместно с медицинските експерти. Това все е дошло отнякъде и който и да го е направил, е извършил акт на война, използвайки оръжия за масово унищожение срещу нашата страна. Вие имате пълномощия, предоставени ви от закона, да координирате работата на всички разузнавателни организации. Предайте им, че имате заповедта ми да ги упражнявате.

— Ще направим всичко възможно, сър.