Том Клэнси - По заповед на президента

Надзърнаха през прозорците, но много предпазливо, за да не ги забележат отвън. Раненият терорист се облегна на стената, а другият хвърли поглед към ъгъла, в който се бяха свили инспекторът и дъщеря му. Не беше трудно да се отгатне от какво се опасява похитителят — отвън пронизителни сирени огласиха пристигането на полицейските екипи.

Госпожа Дагет и трите възпитателки бяха събрали децата в другия ъгъл. Двамата терористи се озъртаха. Дявол да го вземе, дори започваше да става забавно, помисли си Пат О'Дей. Тези негодници явно не успяваха да изпълнят плана си и…

И в този миг единият бръкна в джоба си и измъкна снимка. Промърмори нещо на другия на неразбираемия им език и онзи побърза към прозорците, за да спусне завесите. Проклятие, това щеше да попречи на снайперистите отвън да се прицелят! Изглежда, не бяха чак толкова глупави, та да не се досетят, че отвън могат да ги улучат от стотина метра.

Първият вдигна снимката, тръгна към изплашените деца в ъгъла и посочи едно.

— Тази.

Странно, но и двамата май едва сега забелязаха Пат. Раненият терорист премигна и вдигна автомата си. Инспекторът пусна дъщеря си и бавно вдигна ръце.

— Не са ли достатъчно жертвите за днес? — предпазливо започна Пат. Едва прикриваше треперенето на гласа си. Нима бе допуснал фатална грешка, като бе прегърнал Меган? Този негодник можеше да простреля и нея, за да го обезвреди! Стомахът му се сви на ледена топка. Бавно и много предпазливо той я вдигна от пода и я отмести наляво.

— Не! — изкрещя Марлен Дагет.

— Доведи я при мен! — заповяда мъжът.

«Направи го! Направи го! — нечуто прошепна Пат. — Запази съпротивата си за после, когато има смисъл!» Но тя не можеше да чуе шепота му.

— Доведи я! — повтори терористът.

— Не!

Мъжът простреля Марлен Дагет в гърдите от упор, само от два метра.

Какво беше това? Прайс настръхна. По магистралата «Ричи» вече прииждаха линейките. Виещите им сирени се отличаваха отдалеч от монотонното пищене на полицейските автомобили. От лявата й страна полицейските патрули вече блокираха шосето, отклоняваха пристигащите коли към отбивните маршрути и ръцете им инстинктивно посягаха към кобурите — всички изгаряха от нетърпение да помогнат на колегите, обкръжили двамата терористи в детската градина.

Истинско чудо бе, че нито едно от децата не беше ранено. Пат О'Дей едва сега съобрази, че ако госпожица Ан не го бе блъснала на пода, може би и той, и малката му дъщеря отдавна щяха са мъртви. Стената беше надупчена на десетки места, някои от куршумите бяха префучали тъкмо там, където бе стоял само преди броени минути. Ръцете му се разтрепериха, когато си представи какво би могло да го сполети. Неговите здрави мъжки ръце, които винаги знаеха какво да правят, които винаги послушно изпълняваха задачите си… сега отказаха да му се подчиняват, разтърсени в неволни конвулсии. На всяка цена трябваше да овладее треперенето им — как иначе би могъл да се справи с двамата нападатели?

Мъжът, застанал в средата на помещението, хвана Кейти Райън за ръчичката, изви я и момичето изпищя от болка.

Със същата лекота можеха да изберат Меган за своя жертва, при това тя бе по-близко до тях, но в този момент терористът, който държеше ПЯСЪЧНИК, погледна в ръката си, а после насочи погледа си към Пат О'Дей и попита:

— Ти какъв си?

Партньорът му продължаваше да охка от болките в коляното.

— Кво? — нервно потръпна инспекторът. «Само се прави на глупак, изплашен до смърт», повтори си той изпитаната рецепта за оцеляване.

— Чие е това дете? — посочи онзи към Меган.

— Ами че мое, на кой друг? Ама онова чие е… не знам.

— Хлапето на президента, нали?

— Откъде да знам, по дяволите? Обикновено жена ми прибира детето. Що не ме пуснете, а?

— Вие вътре! — прокънтя женски глас през прозорците. — Говори агент от Специалната служба към правителството на Съединените щати! Веднага излезте! Ако се подчините, никой няма да пострада. Ще ви гарантираме безпрепятствено измъкване от зоната. Излезте, за да можем да ви видим. Никой няма да открие огън по вас.

— Съветът е разумен, не изпускайте този шанс — кротко рече Пат. — Щом няма да стрелят по вас… Иначе… иначе няма измъкване, нима не го разбрахте вече?

— Ти знаеш ли кое е това момиче? Това е дъщерята на вашия президент Райън! Те няма да посмеят да стрелят по мен — заяви терористът.

— Ами другите деца? Щом искате само едно, пуснете ни.

Терористът имаше право — никой нямаше да посмее да стреля по него, ако излезеше, притиснал дулото на автомата си в гърба на дъщерята на президента — това бе така сигурно, както и това, че в момента същото това дуло сочеше право в гърдите на Пат. Не, тези негодници не бяха чак толкова глупави, та да се приближат на по-малко от два-три метра един към друг.