Том Клэнси - По заповед на президента

О'Дей пресече улицата и влезе в къщата, в която дежуреше Норм Джефърс. Собственичката, възрастна жена, вече се бе съвзела и дори бе направила кафе. Касетофонът бе включен и инспекторът от ФБР разказа какво се бе случило. Трябваше да го разпитат подробно, за да проверят и съпоставят всички факти.

Никой не подозираше, че Киноартиста се бе смесил с тълпата родители, ученици и учители от близкия колеж и многобройни любопитни граждани. Киноартиста вече бе видял достатъчно и се запъти към колата си, паркирана наблизо. Завъртя стартера и пое на север по магистралата.

— Слушай, аз наистина му дадох възможност, казах му да хвърли оръжието — каза О'Дей. — Извиках му толкова силно, че не мога да повярвам, че отвън не сте чули нищо, Прайс. Но той вдигна автомата, а аз не можех да рискувам, нали? — Ръцете му вече не трепереха.

— Имаш ли представа кои са били? — попита Прайс.

— Говореха на непознат език. Не беше нито немски, нито руски, но не съм сигурен. Всички чужди езици ми звучат еднакво непознато. Не разбрах нито дума. Английският им бе доста добър, макар и със силен акцент. По външен вид приличаха на хора от Средиземноморието или от Близкия изток. Но може да са били и отнякъде другаде. Абсолютно безмилостни и жестоки. Ами че онзи застреля госпожа Дагет, без да му трепне окото… Нищо не можех да направя. Другият бе насочил автомата си към мен и всичко стана толкова бързо, че дори не осъзнах кога съм стрелял.

— Пат. — Андреа Прайс хвана ръката му. — Браво на теб.

Група агенти с насочени оръжия направиха кордон покрай Райън, който тичаше към бръмчащия хеликоптер. Никой не се опита да го спре. Един морски пехотинец отвори вратата и агентът, който държеше Кейти Райън, скочи на земята и подаде момичето на баща й.

Джак я притисна до гърдите си и пое към сградата, където ги очакваха останалите членове на семейството. Камерите на журналистите запечатаха събитието, макар че нито един репортер не бе допуснат близо до президента. Агентите — всичките с мрачни лица и стиснати зъби — бяха готови всеки момент да открият огън по всеки подозрителен. За пръв път в историята на Белия дом посрещаха толкова враждебно представителите на пресата.

— Мамичко! — Кейти се извъртя в прегръдката на Джак и протегна ръце към майка си, която веднага я взе. Сали и Джак се бяха сгушили един до друг и баща им за миг остана сам.

— Как си? — тихо попита Арни ван Дам.

— Вече съм по-добре. — Лицето му още бе пребледняло, усещаше се отпаднал, но се държеше. — Научи ли нещо ново?

— Слушай, защо не заминете за малко? Например в Кемп Дейвид. Там ще можете да се съвземете, а освен това е безопасно.

Райън се замисли. Не бе водил семейството си в Кемп Дейвид, а самият той бе ходил там само два пъти — последния през онзи ужасен януарски ден преди няколко години.

— Ще се погрижим за всичко — допълни Арни.

— Добре — кимна президентът. — Заеми се с това, но по-бързо.

Кати поведе децата към горния етаж, а Джак се запъти към кабинета си, за да чуе подробностите.

— Джак, ти ли си? — чу се гласът на Дан Мъри от говорителя на интеркома.

— Казвай, Дан — заповяда ФЕХТОВАЧ.

— Вътре е имало един от нашите хора. Познаваш го. Пат О'Дей, един от моите инспектори. Дъщеря му, Меган, също е била там. Той е успял да застреля и двамата терористи. Агентите са избили останалите: общо девет души, от които двама са покосени от Пат О'Дей, а останалите от хората на Андреа Прайс. Убити са петима от нашите агенти и госпожа Дагет. Слава богу, нито едно от децата не е пострадало. В момента Прайс разпитва Пат О'Дей. Изпратих още десет души.

— Кой води разследването? — попита президентът.

— И двете служби. Разследването на нападение срещу президента или членове на семейството му е приоритет на Специалната служба, но терористите са от нашата компетентност. Оставих Службата да води разследването, но ние ще им оказваме пълна подкрепа. Този път няма да допусна никакво съперничество. Свързах се и с Министерството на правосъдието. Мартин ще ни изпрати областния прокурор за координиране на криминалното разследване. Джак? — попита директорът на ФБР.

— Да, Дан?

— Сега трябва да бъдеш със семейството си, да ги успокоиш. Може да си президент, но през следващите няколко дни се опитай да бъдеш само съпруг и баща, разбра ли?

— Добър съвет, Джак — намеси се адмирал Джексън.

— Джеф? — обърна се Райън към агент Раман. Всичките му приятели повтаряха едно и също. Може би бяха прави.