Том Клэнси - По заповед на президента

Вратата се отвори и главният стюард се върна с две бутилки, поставени в сребърна кофичка с лед. Зад него вървеше друг стюард с подноса с чашите.

— Имах предвид две чаши — рече Райън.

— Да, господин президент, но пристигнаха още двама гости. Адмирал Джексън със съпругата си. Госпожа Джексън обича хубавото вино, сър. — Той извади тапата, наля малко от виното и подаде чашата на ХИРУРГ. Тя отпи и кимна.

— Нали има чудесен аромат? — Главният стюард допълни чашата й, наля една и за президента и почтително се отдръпна.

— Винаги са ми казвали, че момчетата от флотата са такива, но аз не вярвах.

— О, Джак. — Кати се обърна. Децата гледаха телевизия. И трите бяха седнали на пода, дори и Сали, макар обикновено да се опитваше да се държи като млада елегантна дама. Те се чувстваха удобно в новата обстановка, докато родителите им не можеха напълно да се отърсят от напрежението на преживяванията през деня.

Джак забеляза, че прозорците на вилата отляво светнаха. Роби и Сиси сигурно щяха да се преоблекат, преди да се присъединят към тях. Посегна и прегърна жена си през раменете.

— Всичко е наред, мила.

Кати поклати глава.

— Никога няма да бъде наред, Джак. Рой ми каза, че докато сме живи, винаги ще имаме бодигардове. Където и да отидем, ще се нуждаем от охрана. Отсега нататък винаги ще е така…

Гласът й звучеше примирено. Понякога капаните на властта не са чак толкова приятни. Имаш на разположение хеликоптер, хора, които се грижат за дрехите ти, за децата ти, сервират ти каквато храна пожелаеш, придружават те навсякъде, всичко се урежда без проблеми…

Но каква бе цената за всичко това? Някой да се опита да убие някое от децата ти? Не можеше да избяга от всичко това. Все едно че си болен от рак. Това, което трябва да направиш, е ужасно, но нямаш друг избор и плачът няма да ти помогне. Нямаше смисъл и да си го изкарва на Джак, а и той не бе виновен, нали? Просто трябваше да се примири, също като пациентите в «Джон Хопкинс», когато им съобщиш, че ще трябва да си направят изследвания в онкологията. «О, не се притеснявайте. Там има отлични специалисти и те ще се погрижат за вас. Ще направят всичко, за да ви помогнат.» Но кой наистина би искал да отиде там?

Двамата с Джак имаха хубава къща и чудесен персонал, който им сервираше отлично вино. Кати отново отпи от чашата си. Но кой наистина би искал да дойде тук?

Нямаше достатъчно информация, за да се започне разследването. Мъртвите терористи бяха фотографирани — лицата на двама от тях бяха пръснати от изстрелите — и от всички бяха снети пръстови отпечатъци. Взеха и кръвни проби, за да може по-късно чрез генетичен тест да се установи самоличността им, ако се откриеха евентуални родственици. Засега трябваше да започнат от снимките. Като начало ги изпратиха на специалистите от Мосад. Вероятно терористите бяха ислямисти, а израелските специални служби притежаваха най-добрите досиета на членовете на терористичните организации. ЦРУ и ФБР предадоха цялата информация, с която разполагаха. Ави Бен Яков им обеща пълно съдействие.

Телата бяха откарани в Анаполис за аутопсия. Това се изискваше от закона, въпреки че причината за смъртта бе очевидна. Щяха да им направят и пълни изследвания на кръвта за наличие на наркотици.

Дрехите на терористите щяха да бъдат изследвани в специалната лаборатория на ФБР във Вашингтон. Важно бе да се разбере откъде са купени и кога. Освен това чрез специална апаратура щеше да се провери всеки милиметър за наличие на петна, прах и други частици, които можеха да помогнат за установяване от коя страна са дошли терористите. Тези тестове бяха бавни и щяха да отнемат доста време, но в случай като този и най-малката улика имаше значение.

Номерата на колите им се проверяваха във файловете на компютрите за коли, дадени под наем.

Разпитаха всички възрастни, оцелели след престрелката в детската градина, ала показанията им не помогнаха много. Нито една от младите жени не бе разпознала езика на терористите. Много внимателно разпитаха и децата. В детската градина имаше няколко деца, чиито родители бяха от Близкия изток, и се предполагаше, че те може би бяха разпознали езика, но надеждите на агентите се оказаха напразни.

Оръжията бяха прибрани и номерата им бяха проверени в компютърната база данни. Лесно можеше да се установи къде са произведени, кога и в кой магазин са били доставени. Ала и тази следа не доведе до нищо. След подробен оглед на цевите и затворите се оказа, че всички оръжия са стари и отдавна излезли от производство, въпреки отличното им състояние.