Том Клэнси - По заповед на президента

— По дяволите, защо Бил не е тук! — високо рече Мъри. За пръв път в кариерата си чувстваше, че не се справя добре с работата си. Шефовете на отделите му вече бяха седнали край дългата полирана маса за съвещания. От самото начало бе ясно, че това разследване ще се води съвместно от криминалния отдел и отдела по чуждестранното контраразузнаване, подпомагани, както винаги, от лабораторията.

— Дан, който е купил тези оръжия, е бил в страната от много отдавна — каза шефът на контраразузнавателния отдел.

— Резидент — кимна Мъри в знак на съгласие.

— Пат не е разпознал езика им. Ако беше някой от европейските езици, може би щеше да го познае. Вероятно е от Близкия изток — обади се шефът на криминалния отдел.

— Колко стари са оръжията? — попита директорът.

— На единадесет години. Доста преди да вдигнат забраната — отвърна шефът на криминалния отдел. — Може би до днес не са ги използвали, Дан.

— Някой е създал в страната цяла мрежа, за която нищо не знаем. Някой много търпелив. Който и да е купил оръжията, сигурно е имал фалшиви документи, фалшив адрес и вече отдавна е излетял от клетката. Тези хора действат дяволски умно, Дан — рече шефът на контраразузнавателния отдел, като изказа гласно това, което мислеха всички. — И ние тук само си губим времето с празни приказки.

— Това е малко пресилено — възрази директорът.

— Кога за последен път не съм бил прав, Дани? — попита заместник-директорът.

— Напоследък няма такъв случай. Продължавай.

— Може би от лабораторията ще ни предоставят някои улики за съдебно издирване, но се съмнявам, че ще са достатъчни, за да вкараме делото в съда, освен ако не извадим дяволски късмет и не заловим купувача на оръжията или някой друг, който е замесен в тази работа.

— Трябва да проверим самолетните резервации и паспортите — каза шефът на криминалния отдел. — Поне откакто Райън стана президент. Това е началото. — Нямаше нужда да добавя, че това означава да се проверят около милион резервации, но това беше работата на ченгетата.

— Господи, все пак се надявам да не се окажеш прав по въпроса за резидента — въздъхна Мъри.

— Аз също, Дан — отвърна шефът на контраразузнавателния отдел. — Обаче съм сигурен, че не греша. Трябва ни време, за да разберем къде е живял, да разпитаме съседите, да проверим в регистрите откъде е дошъл и откога е в страната. Вероятно отдавна си е заминал, но това не означава, че не можем да разберем нещо, нали? Той е бил тук най-малко единадесет години. Трябва да е имал банкова сметка. Вероятно е много добре обучен. И е запазил вярата си до днес, за да помогне в тази акция. Вярвал е достатъчно силно, за да помага в убиването на деца.

— И не е бил сам — мрачно заключи Мъри.

— И аз мисля така.

— Бихте ли ме последвали, ако обичате?

— Виждал съм те и преди, но…

— Джеф Раман, сър.

Адмиралът му подаде ръка.

— Роби Джексън.

— Знам, сър — усмихна се агентът.

— Как е той? — попита Роби.

— Днес беше тежък ден. Умряха много свестни хора.

— Но и неколцина лоши. — Джексън винаги щеше да си остане пилот на изтребител и за него смъртта бе част от работата. Двамата се отправиха към президентската вила.

И Роби, и Сиси бяха изненадани от сцената. Самите те не бяха родители — Сесилия не можа да забременее въпреки всички отчаяни усилия — и не разбираха напълно как се бе отразил днешният ден на децата. Дори и най-големите ужаси можеха да бъдат забравени след родителската прегръдка и ласка. За Кейти светът отново бе възвърнал обичайното си състояние. Но може би следващите няколко седмици щеше да сънува кошмари, докато спомените избледнеят. Възрастните си размениха прегръдки, Кати и Сиси се усамотиха в един ъгъл, а Роби си наля вино и последва Джак на терасата.

— Как си, Джак? — По негласно съглашение тук и сега Райън не беше президент.

— Шокът дойде и отмина — призна Джак. — Сега съм обзет от ярост. Копелетата не можаха просто да насочат удара си към мен, нали? И си избраха много по-лесна цел. Страхливи негодници!

Джексън отпи от чашата си. Не знаеше какво да каже, за да утеши приятеля си, така че каза само:

— За пръв път идвам тук.

— Първия път, когато дойдох… ще повярваш ли, че погребахме човек тук? — Джак се замисли и спомените отново нахлуха в главата му. — Руски полковник, агент, който бяхме внедрили в тяхното министерство на отбраната. Истински войник, герой на Съветския съюз, три или четири пъти, доколкото си спомням. Погребахме го в униформата му, с всички ордени. Лично прочетох няколко цитата от Библията на гроба му. Това беше, когато измъкнахме Герасимов.