Том Клэнси - По заповед на президента

— Господин президент! — Джак се обърна към министъра на финансите, който бе пристигнал само преди няколко минути.

— Да, Джордж.

— Онзи тунел от моята сграда дотук…

— За какво става дума?

— Тази сутрин надникнах в него. Страхотна бъркотия. Няма ли оплаквания, че никой не се грижи за чистотата в този тунел? — попита Уинстън.

— Джордж, това е работа на Специалната служба, а те получават заплатите си от фондовете на твоето министерство, забрави ли?

— Да, зная, зная. Но тъй като работата опира до поддръжката на Белия дом, реших, че съм длъжен да те попитам за мнението ти. Добре, ще се погрижа. Ще стане много забавно, ако завалят поройни дъждове.

— Как напредва проектът за новите данъчни закони? — попита Райън по пътя към сградата на Белия дом. Един от агентите услужливо избърза пред тях и им отвори вратата. Тъкмо от такива дребни жестове Джак винаги се чувстваше неловко. Човек може и трябва сам да отваря вратите по пътя си, нали?

— През следващата седмица ще получим резултатите от компютърното моделиране. Искам този път да не бъдат допуснати никакви пропуски, да не бъдат засегнати приходи в бюджета, да облекчим данъчната тежест за по-дребните компании и да я увеличим за по-едрите. Но най-много усилия посвещаваме на проектите за съкращаване на разходите на администрацията. За Бога, Джак, едва сега разбирам колко съм се заблуждавал!

— Какво искаш да кажеш? — сепна се президентът.

— Опасявам се, че новите данъчни закони няма да получат достатъчна подкрепа от законодателите, защото прекалено много хора са заангажирани в дейностите, посветени на избягването на данъчни задължения. Това е цяла индустрия. Може да се очаква, че стотици хора ще останат без работа…

— Да не би да си очаквал, че ще се зарадвам от тази прогноза?

— Ще бъдат принудени да си намерят по-честни и по-достойни начини за препитание, с изключение на адвокатите може би. А ние ще спестим на данъкоплатците милиони долари, като опростим законите. Но не съм наясно как ще реагират средно заможните прослойки.

Райън позвъни на секретарката да повика Арни. Нуждаеше се от кратка консултация по политическите последици от реализирането на плана на Джордж Уинстън.

— Да, адмирале?

— Нали поискахте да докладвам за групата кораби, придружаващи самолетоносача «Айзенхауер»? — припомни му Джексън, застанал с лист с последните сведения в ръка пред картата, заемаща цялата стена. — Сега са ето тук, скоростта им е доста по-висока от обичайната. — В този миг пейджърът в джоба на куртката му забръмча, адмиралът го извади, погледна номера на търсещия абонат, изписан на миниатюрния дисплей, и учудено повдигна вежди. — Сър, ще позволите ли…

— Разбира се — кимна министър Бретано. Джексън отиде до телефонния апарат в ъгъла и набра пет цифри.

— Говори Джей-3… какво? Къде са сега? Веднага ги открийте, чувате ли ме, командире? Да, точно така. — Остави слушалката в гнездото. — Обадиха се от Центъра за спътникови наблюдения. Според последните анализи няма и следа от индийския военен флот… по-точно от двата им самолетоносача, заедно с ескортите им.

— Какво може да означава това, адмирале?

Роби се върна при картата на стената и посочи към внушителното синьо петно на океана западно от Индийския полуостров.

— Последните данни от спътниците за този район получихме преди тридесет и шест часа. Ако приемем, че са им били необходими три часа за излизане от пристанищата и за подреждане на бойната формация, то следва, че… ако вдигнат до двадесет възела… умножено по тридесет и три часа, това прави… точно шестстотин и шейсет морски мили или малко над хиляда и четиристотин километра. Това е приблизително половината от разстоянието от индийските пристанища до Сомалия. — Той се обърна. — Господин министър, според последното донесение от базите на индийския флот са отплували в неизвестна посока два самолетоносача, заедно с ескортиращите ги кораби и част от захранващите танкери. Може би в най-скоро време ще излязат и останалите. Нямаме сведения от разузнаването какво може да се крие зад тази загадка. — «Както винаги», му се искаше да добави.

— Но какво може да е подплашило индийците?

— Тъкмо това е най-тревожното… никой в Пентагона нищо не знае. Ще заповядам да огледат най-подозрителните райони в северната половина на Индийския океан. Може да пренасочим и някой от шпионските спътници. Необходимо е веднага да уведомим Държавния департамент. Може би нашите хора в посолството ни в Делхи ще узнаят нещо повече.