Том Клэнси - По заповед на президента

— Вече беше съобщено, че издирването е приключило. Открили са и черната кутия и…

— Ще се запознаем ли със записа?

Защо ги наричаха черни кутии 40 40 Бащите на кибернетиката (Норбърт Винер, Джон фон Нойман, и др.) са обичали странните наименования, като напр. «бял шум». Техен е и терминът «черна кутия», т.е. нещо, от което не знаеш каква информация «ще изскочи». — Б.пр. , когато всъщност бяха оранжеви? Джак винаги си бе задавал този въпрос, но знаеше, че никога няма да получи ясен отговор.

— Вече сме отправили искане и тайванското правителство ни обеща пълно съдействие, макар че нищо не ги задължава да го сторят. Ние им изказахме нашите благодарности. Освен това искам да добавя, че нито един от оцелелите след катастрофата американски граждани не е в критично състояние. Наистина, има доста пострадали, но животът им не е застрашен.

— Кой е стрелял по самолета? — запита друг от репортерите.

— Още разследваме данните и…

— Господин президент, нашата флота е изпратила два кораба в този район. Следователно не може да нямате представа какво е станало.

— Повече няма да коментирам този въпрос. Държавният секретар Адлер ще обсъди инцидента със засегнатите страни. Преди всичко ще поискаме и от едните, и от другите участници да гарантират, че такива трагедии няма да се повторят.

— Господин президент, нека да не изоставяме така лесно темата само защото е парлива. Вие не може да не знаете доста повече, отколкото ни съобщихте. Загинали са четиринадесет американски граждани. Американските зрители имат право да узнаят истината.

По дяволите, този журналист имаше право! И майната му на всичко, което той бе решил да заобиколи.

— Засега ние наистина все още не знаем какво точно е станало. А докато не се докаже със сигурност някоя от хипотезите, аз нямам право на категорични изявления. — Което, погледнато по-абстрактно, си беше чиста истина — Джак Райън знаеше кой е изстрелял ракетата, но не можеше да си обясни причината. Адлер бе свършил добра работа вчера, като реши да не разгласява предположенията на експертите.

— Министър Адлер вчера се завърна отнякъде. Защо държите в тайна информацията за тази негова визита? — отново се намеси Плъмър — явно не беше забравил казаното на предишната пресконференция.

— Джон, държавният секретар беше ангажиран с много важни и неотложни консултации. Това е всичко, което мога да ви разкрия по този въпрос.

— Но е бил в Средния изток, нали познах?

— Следващият въпрос?

— Сър, Пентагонът обяви, че самолетоносачът «Айзенхауер» се насочва към Южнокитайското море. По ваша заповед ли?

— Да. Преценихме, че обстановката в района около Тайван изисква повишено внимание от наша страна. Защото в този район ние имаме жизнени интереси. Вече нееднократно изтъкнах, че нямаме намерение да взимаме нечия страна в този конфликт, но сме длъжни да се грижим за нашите интереси.

— Но преместването на самолетоносача ще охлади ли обстановката в района? Или ще я нажежи още повече?

— Очевидно е, че ние не се стремим да влошим ситуацията. Само се стараем да я подобрим. В интерес и на двете страни е да предприемат взаимни отстъпки, да се замислят за действията си, за последиците от тях. Вече има десетки жертви, сред тях и американски граждани. Това ни задължава да проявяваме засилен интерес към събитията в района. Предназначението на правителството и въоръжените сили е да се грижат за американските интереси и да защитават живота на нашите граждани. Военноморските формации, насочвани към района на Тайванския проток, ще следят отблизо развоя на събитията и същевременно ще провеждат планови учения. Това е всичко.

Цзян Хансан отново погледна часовника си и си каза, че това е приятен завършек на работния ден — да се убеди, че американският президент върши точно това, което той иска от него. Китай вече бе изпълнил задълженията си към варварина Даряеи. Индийският океан беше освободен от присъствието на американската флота за пръв път през последните двадесет години. След около два часа американският министър на външните работи щеше да отлети от Вашингтон, за да пристигне в Пекин, след което щеше да започне размяната на банални дипломатически любезности. А после…

— Но защо, по дяволите, им е било нужно на китайците да замислят тази игра? — възкликна Рътлидж.

— Нашата задача е да разкрием какво се крие зад цялата тази загадка. Адмирал Джексън се възползва от инцидента, за да защити позицията си. Ако например ти си полицай, патрулиращ по улиците, и пред теб изскочи въоръжен бандит, защо ще стреляш по някоя бабичка, която кротко си върви по тротоара?