Том Клэнси - По заповед на президента

— Очевидно е, че стават и грешки. Просто случайност — продължи да настоява Рътлидж.

— Клиф, случват се най-различни инциденти. При този са загинали американски граждани, а ако някой е забравил нашата позиция, ние сме длъжни да му припомним, че се отнасяме много сериозно към такива инциденти.

Подчинените му за пръв път го виждаха толкова разгневен. Какво ставаше със Скот Адлер напоследък? Нали задачата на държавния секретар е да поддържа миролюбиви отношения с всички останали държави, да предотвратява конфликти, при които биха загинали хиляди хора. Да, случват се най-различни инциденти. Случват се, за съжаление, както и хиляди хора умират ежедневно от рак или инфаркт. Но от един държавен секретар се очаква да се занимава само с глобални въпроси.

— Благодаря ви, господин президент.

Райън слезе от подиума, доволен, че и този път бе успял да избегне хапливите въпроси на представителите на медиите. Погледна часовника си. По дяволите! Щеше да пропусне родителската среща в детската градина, и то за втори път, пък и сутринта не бе успял да целуне Кейти за довиждане. Записано ли е някъде в Конституцията, че президентът няма право на нормално, човешко щастие?

По пътя към Овалния кабинет прегледа набързо програмата за деня. След час Адлер би трябвало да отлети за Пекин. В 10:00 Уинстън ще дойде в кабинета, за да обсъдят някои подробности около административните промени в министерството му. Арни и Кали ще се появят в 11:00, за да прегледат речите му за следващата седмица. После обяд с Тони Бретано. А след това някаква среща… с кого? С хокейния отбор на Анахайм? Райън поклати глава. О, да, те не успяха да спечелят купата «Стенли» и сега за утеха щяха да бъдат възнаградени, като ги снимат с президента! Трябваше пак да си поговори с Арни за тези евтини политически трикове.

— Закъсняваш — упрекна го Дон Ръсел, когато Пат О'Дей измъкна Меган от колата си.

Инспекторът от ФБР мина покрай него, помогна на Меган да си свали палтото, извърна се към Ръсел с подчертано безразлично изражение и каза:

— Успах се.

— Труден ден ли очакваш?

Пат поклати глава.

— Да, защото до довечера няма да мога да стана от бюрото. Имам да довърша няколко отчета… нали знаеш колко държат шефовете на докладите. — И двамата знаеха колко часове поглъщат рапортите — тази дейност, чисто секретарска, винаги измъчваше патрулиращите полицаи.

— Чух, че си искал да се състезаваме — добави Ръсел.

— Всички твърдят, че си бил много добър стрелец.

— Е, мисля, че се справям — призна си агентът от Специалната служба с престорена скромност.

— Да, явно ще се наложи да изпратя всички куршуми в десетката.

— С какво оръжие?

— С моя «Смит & Уесън 1076».

— С десетмилиметрови куршуми?

— Много хубави дупки правят — отбеляза Пат О'Дей.

— Дори и деветмилиметровите винаги са били прекалено големи за мен — призна Ръсел и двамата прихнаха.

— Често ли залагаш при състезания по стрелба? — попита агентът от ФБР.

— Не, не съм го правил, откакто напуснах полицейската академия, Пат. Ще залагаме ли?

«Хм, той май го взима прекалено на сериозно» — помисли си Пат О'Дей и предложи:

— Нека да си остане само въпрос на престиж.

— Дадено. А къде ще се състезаваме? Какво ще кажеш за Белтсвил? — Това беше стрелбището към школата на Специалната служба. — На открития полигон. Никога не ми е било приятно да стрелям в подземието.

— По стандартните правила ли?

— От години не съм стрелял по живи мишени. Но не очаквам и някой от шефовете ни да успее да улучи десетката.

— И кога? — Очертаваше се приятно развлечение.

— Ще проверя дали ще съм свободен в събота. Днес следобед ще го знам със сигурност.

— Сключихме облога, нали? Е, нека победи по-добрият. — И си стиснаха ръцете.

— По-добрият винаги побеждава, Пат. — И двамата знаеха предварително кой ще бъде победителят. Знаеха също, че другият ще прояви достатъчно благородство, за да признае поражението си, а накрая никой няма да се оплаква от вкуса на бирата.

Оръжията не бяха напълно автоматични. Киноартиста и хората му отлично знаеха, че при автоматична стрелба подскачащият автомат не се удържа, освен ако нямаш ръце на горила, и стреляш само във въздуха, докато противникът може да те повали с няколко точни изстрела. А освен това може би нямаше да имат време да изпразнят повече от два пълнителя. Киноартиста познаваше тези автомати — китайско производство, като китайците бяха заимствали модела от руските АК-47, които пък бяха разработени въз основа на немския прототип от 1940 година. За секунди изстрелваха цял пълнител с 30 броя 7.62 милиметрови куршуми.