Том Клэнси - По заповед на президента

— Дон?

— Нищо ново. Урок по рисуване. Не се радвам много на тази длъжност, Андреа. Искам да ми отпуснете повече хора, още един за вътрешна охрана и още двама отвън, откъм южната страна — заяви Дон Ръсел. — Много сме открити. И нямаме достатъчно дълбочина за отбрана. Външният периметър е по същество само един и това никак не ми допада.

— ХИРУРГ не желае повече агенти. Нали освен теб има още двама за вътрешната охрана и още трима в резерв, плюс онзи от другата страна на алеята? — припомни му Прайс.

— Андреа, казах, че са ми необходими още трима души. Прекалено сме оголени, като на показ — повтори Ръсел. Говореше разумно и професионално, както винаги. — По служебни въпроси президентската двойка би трябвало да се вслушва в съветите на професионалистите.

— Какво ще кажеш, ако утре намина, за да огледаме постовете още веднъж? — предложи Прайс. — Ако успееш да ме убедиш, ще се опитам да убедя шефа.

— Чудесно — кимна Ръсел.

— Някакви проблеми с другите родители?

— Вече не. Проблемите са други.

— Какви, Дон?

Той се усмихна.

— На тази възраст всички деца си приличат. Искам да кажа, че са подстригани почти еднакво, а на всичкото отгоре и дрешките им са все от един модел. И не се свъртат на едно място, ами непрекъснато търчат по моравата. И докато се обърна, ПЯСЪЧНИК я няма. Не мога да проумея защо всички майки са си въобразили, че са длъжни да обличат децата си като Кейти Райън!

— Между другото, щях да забравя — каза Андреа. — Пат О'Дей те кани на дуел.

— Онзи от ФБР? — Очите на Ръсел светнаха. — Кога? И къде? Кажи му да си вземе повечко пари, Андреа. — От цели седем години Дон Ръсел не бе губил състезание по стрелба с пистолет.

Техният час настъпи. Киноартиста лично се погрижи за колите под наем. Имаше два паспорта, което се оказа достатъчно прикритие, за да спазари и четирите — три леки коли и един микробус, подбран така, че да прилича на онези, с които родителите пристигаха да приберат децата си от градината. Той им трябваше за бягството — евентуалност, за която Киноартиста не бе престанал да се тревожи.

За щастие, хората му се оказаха достатъчно интелигентни и докато оглеждаха обекта от прозорците на наетите автомобили, не извъртаха глави, а отбелязваха особеностите на ландшафта само с периферното си зрение. Вече познаваха добре всичко от снимките, но друго си беше да видят нещата на място.

След като приключиха с огледа, поеха по шосе номер 50, към укритието си.

Всички съседи мислеха, че собственикът на уединената къща е евреин, роден в Сирия — той живееше тук от единадесет години. Тук бе пунктът за последната среща. Тук щяха да докарат детето. А после шестима от похитителите незабавно щяха да напуснат страната и тук щяха да останат само трима от групата, за да потеглят с колата на собственика на къщата към следващото укритие (засега неуточнено) и да изчакат развоя на събитията.

Предвиждаха се всичко на всичко две обаждания — първото до американското правителство, а второто до приятелите на Киноартиста. Щеше да настъпи паника. Всеобщ хаос. А може би щяха да го оставят живо. Той не беше много сигурен в последното, но не изключваше и тази възможност.

ЦРУ естествено имаше собствена фотолаборатория. Филмът, заснет от Доминго Чавес през прозореца на самолета, беше проявен и подложен на дообработка в компютърна система за подобряване качеството на образите. След по-малко от час лаборантът беше готов с фотосите, от които категорично можеше да се отсъди, че слизащият от самолета мъж е аятолах Махмуд Хаджи Даряеи. Образът на самолета зад гърба му бе толкова чист, че компанията производител би могла да го използва за рекламни цели. От това, което бе слушал да се говори за Даряеи, лаборантът можеше да предположи, че този странен ирански патриарх не се интересува нито от млади жени, нито от млади мъже, което напълно се потвърждаваше от строгото му лице. Но дявол да го вземе, май разбираше от самолети. «Гълфстрийм»! Ала защо не се вижда швейцарският код на опашката?

— … държавният секретар Адлер ще замине тази сутрин за Пекин — заяви Райън. Арни не се уморяваше да му повтаря, че колкото и да са досадни тези публични изяви, всяко появяване на телевизионния екран укрепва имиджа му на деен, способен и загрижен за нацията президент — а по това щели да съдят и за степента, с която се справял с работата си.

— Господин президент, узнахте ли нещо повече за инцидента с пътническия лайнер?