Том Клэнси - Дъга Шест

Кларк се събуди в обичайното време. Джей Си вече спеше по-добре, след две седмици живот, и тази сутрин поне си беше синхронизирал съня със стопанина на къщата, установи Джон, докато излизаше от банята след сутрешното бръснене, чувайки ревовете на току-що пробуждащото се внуче откъм спалнята, където временно го бяха настанили с Паци. Санди също се беше събудила от рева, въпреки че беше привикнала да не обръща внимание на будилника откъм страната на Джон — явно майчинските и бабешките й инстинкти имаха някакви избирателни способности. Кларк се запъти към кухнята, за да включи кафеварката, след което отвори входната врата и прибра сутрешните броеве на „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Манчестър Гардиън“, за да прегледа последните новини. Една от особеностите на британските вестници, бе установил той, беше в по-добрия стил, сравнено с повечето американски вестници, и статиите в тях бяха много по-съдържателни.

Включи Би Би Си, за да чуе сутрешните новини, които да допълнят информацията му от вестниците. И двете средства за осведомяване потвърдиха, че светът като цяло живее в мир. Водеща тема бяха Олимпийските игри, за които Динг им докладваше всяка вечер — сутрин за него самия, поради всичките тези часови зони — докладите обикновено завършваха със слушалката, залепена до личицето на Джей Си, за да може гордият му татко да чуе гугуканията, които от време на време издаваше, макар и не на място.

В 06:30 Джон вече се беше облякъл и се отправи към вратата. Тази сутрин, за разлика от няколкото предишни, подкара към спортния терен за сутрешните си упражнения. Хората на Екип 1 бяха там, все още в непълен състав, но горди и упорити, както винаги. Тази сутрин упражненията водеше сержант първи ранг Фред Франклин и Кларк изпълняваше указанията му, не толкова умело, колкото младите мъже, но стараейки се да бъде във форма и така да спечели уважението им, заедно с по някой и друг съжалителен поглед към стария фукльо, който си въобразява, че е голяма работа. Също така съкратеният по състав Екип 2 се намираше от другата страна на игрището, воден от старши сержант Еди Прайс. След половин час Джон отново си взе душ — това, че го правеше почти всеки ден два пъти, в продължение на деветдесет минути, му се струваше странно, но душът за събуждане се беше превърнал в толкова стабилна част от живота му, че просто не можеше да се лиши от него, а след като се поизпотеше с бойците, му трябваше втори, разбира се. След това, облечен в своя „шефски“ костюм, той се запъти към сградата на щаба, провери първо факса, както винаги, и намери съобщение от главната квартира на ФБР: съобщаваха му, че по случая Серов все още няма нищо ново. Втори факс му съобщаваше, че рано тази сутрин от Уайтхол по куриер му е изпратен колет, без да се уточнява съдържанието.

Ал Стенли се появи малко преди осем: раните му все още не бяха излекувани напълно, но той го понасяше добре за човек на неговата възраст. Бил Тоуни влезе само две минути по-късно и така старшият състав на ДЪГА беше на място за поредния си работен ден.

Телефонът го събуди рязко. Попов се пресегна за слушалката в тъмнината, не улучи и посегна отново.

— Да?

— Часът е три и половина, господин Деметриус — каза операторката.

— Ах, да, благодаря — отвърна Дмитрий Аркадиевич и щракна лампата. Бележката до телефона му указваше как да набере номера, който искаше: девет… нула-едно-едно-четири четири…

Алис Форгейт пристигна на работното си място няколко минути по-рано. Прибра чантичката си в едно от чекмеджетата на бюрото и седна, след което се залови да преглежда бележките си за нещата, които трябваше да се случат днес. О, бюджетно заседание! Господин Кларк щеше да е в кисело настроение чак до следобед. А после телефонът иззвъня.

— Трябва да говоря с господин Джон Кларк — каза гласът.

— Мога ли да му предам кой го търси?

— Не — отвърна гласът. — Не можете.

Това накара секретарката да примигне. Почти беше готова да му отвърне, че не може да го свърже при подобни обстоятелства, но не го направи. Беше твърде рано заранта за неучтивости. Тя натисна бутона за входящ сигнал продължително, след което натисна още един бутон.

— Търсят ви на първа линия, сър.

— Кой е? — попита Кларк.

— Не каза, сър.

— Добре — изръмжа Джон. Превключи бутоните и каза: — Тук е Джон Кларк.

— Добро утро, господин Кларк — поздрави го анонимният глас.

— Кой сте вие? — попита Джон.

— Двамата с вас имаме общ познат. Казва се Шон Грейди.