Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Бузите на момчето отново се разтреперват силно.

— Аз не исках — отговаря то и няколко сълзи се стичат по широкото му лице.

Кенет потупва Нике по рамото и се опитва да запази гласа си спокоен и сигурен, когато казва:

— Този Уайлорд, изглежда, е много лош.

— Лош е.

Кенет забелязва, че Нике има нещо в джоба, което през цялото време опипва.

— Аз съм полицай, знаеш, и казвам, че никой не може да е лош към теб.

— Прекалено стар си.

— Но съм силен.

Нике изглежда по-весел.

— Може ли още една кљла?

— Ако искаш.

— Да, моля.

— Какво имаш в джоба? — пита Кенет и се опитва да звучи безразличен.

Нике се усмихва.

— Това е тайна — казва той.

— Така ли? — казва Кенет и не пита повече.

Нике се хваща на въдицата.

— Не искаш ли да знаеш?

— Не трябва да ми казваш, ако не искаш, Нике.

— О-о-о — казва той. — Не можеш да познаеш какво е.

— Не мисля, че е нещо особено.

Нике изважда ръка от джоба си.

— Ще ти кажа какво е.

Той разтваря юмрук.

— Това е силата ми.

В ръката на Нике има малко пръст. Кенет гледа въпросително към момчето, а то само се усмихва.

— Аз съм земен покемон — доволно казва той.

Затваря юмрук и го слага обратно в джоба си.

— Знаеш ли какви са ми силите?

Кенет поклаща глава и забелязва, че мъж с остра глава минава покрай тъмната мокра фасада от другата страна на улицата. Изглежда, като че ли търси нещо, носи бастун в ръка, с който ръчка нещо по земята.

Изведнъж Кенет се сеща, че може би мъжът иска да погледне в прозорците на долния етаж. Мисли, че трябва да отиде там и да го пита какво прави. Но Нике е сложил дланта си върху ръката му:

— Знаеш ли какви са ми силите? — повтаря момчето.

Кенет неохотно изпуска мъжа от поглед. Нике започва да брои на пръсти, докато говори:

— Мога да се справя с всички електрически покемони, огнени покемони, отровни покемони, каменни покемони и стоманени покемони. Те не могат да ме победят. С тях съм сигурен. Но не мога да се бия с летящи покемони, нито с тревни покемони и покемони насекоми.

— Така ли? — пита Кенет разсеяно и му се струва, че мъжът спира пред един прозорец. Изглежда, като че ли се преструва, че търси нещо, но всъщност се навежда към прозореца.

— Слушаш ли? — притеснено пита Нике.

Кенет се опитва да му се усмихне окуражаващо. Но когато обръща поглед към прозореца, мъжът е изчезнал. Кенет присвива очи към прозореца на първия етаж, но не може да види дали е отворен.

— Не понасям вода — тъжно казва Нике. — Водата е най-лоша, не понасям вода, много ме е страх от вода.

Кенет се освобождава внимателно от ръката му.

— Изчакай малко — казва той и прави няколко крачки към прозореца.

— Колко е часът? — пита Нике.

— Часът ли? Шест без петнайсет…

— Тогава трябва да тръгвам. Той ще се ядоса, ако закъснея.

— Кой ще се ядоса? Баща ти ли ще се ядоса?

Нике се смее.

— Та аз нямам баща!

— А майка ти?

— Не, Ариадос ще се ядоса, ще идва да взима неща.

Нике гледа колебливо към Кенет, после свежда поглед и пита:

— Ще ми дадеш ли пари? Защото, ако нямам достатъчно, той трябва да ме накаже.

— Чакай малко — казва Кенет, който е започнал да внимава какво казва Нике. — Уайлорд ли иска пари от теб?

Те излизат заедно от кафенето и Кенет повтаря въпроса си:

— Уайлорд ли иска пари?

— Глупав ли си? Уайлорд? Той би ме погълнал… но те… другите, те могат да плуват към него.

Нике поглежда зад себе си. Кенет повтаря:

— Кой иска пари?

— Ариадос, нали ти казах — нетърпеливо отговаря момчето. — Имаш ли пари? Мога да направя нещо, ако ми ги дадеш. Мога да ти дам малко сила…

— Няма нужда — казва Кенет и изважда портфейла си. — Двайсет крони стигат ли?

Нике се смее очарован, пъха банкнотата в джоба си и започва да тича по улицата, без да каже „Довиждане“.

Кенет стои неподвижно и се опитва да разбере какво е казало момчето. Не може да свърже това, което Нике му разказа, в цялостна картина, но все пак тръгва след него. Когато заобикаля ъгъла, Нике седи и чака на светофара. Става зелено и той пресича бързо. Изглежда, е тръгнал към библиотеката до квадратния площад. Кенет го следва по улицата, застава до един банкомат и изчаква. Нике отново е спрял. Той крачи нетърпеливо около фонтана пред библиотеката. Мястото е слабо осветено, но въпреки това Кенет вижда как Нике през цялото време опипва пръстта в джоба на панталона си.

Изведнъж едно по-малко момче минава право през храстите до сградата на държавните зъболекари и излиза на площада. То се приближава към Нике, спира пред него и казва нещо. Нике веднага ляга на земята и подава парите. Момчето ги брои и после потупва Нике по главата. После изведнъж хваща Нике за яката, влачи го до фонтана и натиска лицето му във водата. Кенет понечва да се затича натам, но се принуждава да стои неподвижен. Тук е, за да намери Бенджамин. Не трябва да изплаши момчето, което може би е Уайлорд или би могло да го отведе до Уайлорд. Кенет стои с напрегнати, стиснати челюсти и брои секундите, преди да се втурне към тях. Нике рита и размахва крака и той вижда необяснимото спокойствие по лицето на другото момче, когато го пуска. Нике седи на земята до фонтана, кашля и се оригва. Момчето потупва за последно Нике по рамото и си тръгва.