Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Изведнъж вратата се отваря. Айда излиза. Изглежда, бърза. Тя се оглежда през рамо, вади кутия цигари от чантата си, взима една цигара с устни направо от кутията, запалва я и пуши, без да забавя крачка. Кенет я проследява в посока към станцията на метрото. Смята да говори с нея, когато разбере накъде е тръгнала. Един автобус минава с трясък и отнякъде се чува кучешки лай. Изведнъж Кенет вижда как високата фигура, която се движеше зад къщите, се втурва към Айда. Тя сигурно го е чула, защото се обръща. Той се приближава тичешком. Тя изглежда щастлива, цялото й лице се усмихва: бледо напудрените бузи и гримираните в черно очи изведнъж са напълно детски. Фигурата скача с два крака пред нея. Тя го потупва по бузата и той я прегръща. Те целуват върховете на носовете си и после Айда маха за довиждане. Кенет се приближава и предполага, че голямата фигура трябва да е брат й. Той стои неподвижно и гледа след Айда, маха малко и после се обръща. Кенет вижда лицето на момчето, кротко и открито. Едното му око е силно кривогледо. Кенет спира под една улична лампа и чака. Момчето се приближава с големи, тежки крачки.

— Здравей, Нике — казва Кенет.

Нике се спира и го поглежда уплашено. В ъгълчетата на устата му се е събрала слюнка.

— Не може — казва той бавно и очакващо.

— Казвам се Кенет и съм полицай. Или по-скоро, малко съм остарял и съм пенсионер, но това не променя нищо, все пак съм полицай.

Момчето се усмихва учудено.

— Имаш ли пистолет тогава?

Кенет поклаща глава.

— Не — лъже той. — И полицейска кола нямам.

Момчето става сериозно.

— Когато остаря, ли ти ги взеха?

Кенет кима.

— Да.

— За да хванеш крадците ли си дошъл? — пита Нике.

— Какви крадци?

Нике си дърпа ципа.

— Понякога ми взимат разни неща — казва той и рита земята.

— Кой ти ги взима?

Нике го гледа нетърпеливо:

— Крадците.

— Да, вярно.

— Шапката ми, часовника, един хубав камък с блестящ ръб.

— Страх ли те е от някого?

Той клати глава.

— Значи, всички тук са добри? — пита Кенет след малко.

Момчето диша тежко и гледа след Айда.

— Сестра ми търси най-лошото чудовище.

Кенет кима към кафенето до метрото.

— Искаш ли нещо за пиене?

Момчето тръгва с него и му разказва:

— Съботите ще работя в библиотеката. Закачам дрехите на хората в гардероба и им давам листчета с номерца, хиляди различни номера.

— Браво на теб — казва Кенет и поръчва две бутилки кока-кола.

Нике го гледа доволен и моли за още една сламка. После отпива, оригва се, отново отпива и пак се оригва.

— Какво имаше предвид, като каза онова за сестра ти? — спокойно пита Кенет.

Нике сбръчква чело.

— Онова момче. Момчето на Айда. Бенджамин. Нике не го е виждал днес. Но преди беше толкова ядосан, толкова ядосан. Айда плака.

— Бенджамин ли беше ядосан?

Нике поглежда Кенет учудено.

— Бенджамин не е ядосан, той е добър. Айда се радва и се смее.

Кенет гледа голямото момче.

— Кой тогава беше ядосан, Нике? Кой беше ядосан?

Изведнъж Нике изглежда притеснен. Той гледа бутилката и търси нещо.

— Не трябва да взимам неща…

— Този път може, обещавам — казва Кенет. — Кой беше ядосан?

Нике се почесва по врата и избърсва слюнката от устата си.

— Уайлорд, който има ей толкова голяма уста.

Нике показва с ръце.

— Уайлорд ли?

— Той е зъл.

— Къде отиваше Айда, Нике?

Бузите на момчето треперят, когато казва:

— Тя не може да открие Бенджамин, това не е хубаво.

— Но къде отиваше сега?

Клатейки глава, Нике има вид, като че ли ще се разплаче:

— О-о-о, не трябва да разговарям с непознати чичковци…

— Виж, Нике, аз не съм обикновен чичко — казва Кенет, изважда портфейла си и намира своя снимка в полицейска униформа.

Нике разглежда внимателно снимката. После казва сериозно:

— Айда отива към Уайлорд сега. Страхува се, че е ухапал Бенджамин. Уайлорд си отваря устата ей толкова.

Нике показва с ръце отново и Кенет се опитва да звучи напълно спокоен, когато казва:

— Знаеш ли къде живее Уайлорд?

— Аз не трябва да ходя до морето, дори да го доближавам.

— Как се стига до морето?

— С автобуса.

Нике намира нещо в джоба си и шепне сам на себе си.

— Уайлорд си игра с мен веднъж, когато щях да платя — казва той и се опитва да се усмихне. — Той само се шегуваше. Те ме излъгаха да изям нещо, което не трябва да се яде.

Кенет чака. Нике се изчервява и си играе с ципа си. Под ноктите му има мръсотия.

— Какво изяде? — пита Кенет.