Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

Тя чува как Кенет пуска водата в банята.

Събува си обувките с въздишка, хвърля якето на пода, отива в спалнята и сяда на леглото. Изведнъж не може да си спомни защо е влязла в спалнята, дали е искала да вземе нещо, или просто да полегне да си почине за малко. Усеща с длани хладните чаршафи и вижда смачканото долнище от пижама на Ерик да се подава изпод възглавницата.

Когато звукът от душа спира, тя се сеща какво е искала да направи — да вземе хавлиена кърпа за баща си и после да пусне компютъра на Бенджамин, за да се опита да открие нещо, свързано с отвличането. Тя става, взима една сива кърпа от гардероба и се връща в коридора. Вратата на банята се отваря и Кенет излиза напълно облечен.

— Кърпа — казва тя.

— Използвах малката.

Косата му е влажна и мирише на лавандула. Тя разбира, че е използвал евтиния течен сапун от шишето на мивката.

— Със сапун ли си изми косата? — пита тя.

— Миришеше хубаво — отговаря той.

— Има шампоан, татко.

— Едно и също е.

— Добре — казва тя с усмивка и решава да не му казва за какво се използва малката кърпа.

— Ще направя кафе — казва Кенет и влиза в кухнята.

Симоне оставя сивата хавлия на шкафа в антрето, влиза в стаята на Бенджамин, пуска компютъра и сяда на стола. В стаята нищо не се е променило: чаршафите са на пода и чашата за вода е преобърната.

Приветствената мелодия на оперативната система прозвучава, Симоне слага ръка на мишката, изчаква няколко секунди и кликва върху миниатюрната снимка на Бенджамин, за да влезе.

Компютърът изисква потребителско име и парола. Симоне написва Бенджамин, поема си въздух и въвежда Дъмбълдор.

Мониторът просветва като око, което се затваря и се отваря отново.

Тя е вътре.

На десктопа на компютъра има снимка на елен на горска поляна. Растителността е покрита с роса и магическа светлина. Точно в този момент плашливото животно изглежда напълно спокойно.

Осъзнава, че навлиза в най-личното пространство на Бенджамин, като че ли изведнъж той отново е близо до нея.

— Ти си гений — казва баща й зад гърба й.

— Не — отговаря тя.

Кенет слага ръка на рамото й и тя отваря пощата на Бенджамин.

— Колко назад във времето да гледаме? — пита тя.

— Да прегледаме всичко.

Тя тръгва надолу в папката с входящи писма, отваряйки мейл след мейл.

Един съученик пита нещо за събиране на пари.

В друг мейл се обсъжда групова училищна задача.

Някой твърди, че Бенджамин е спечелил четирийсет милиона евро от испанска лотария.

Кенет излиза и се връща с две чаши:

— Кафето е най-доброто питие на света — казва той и сяда. — Как, по дяволите, успя да влезеш в компютъра?

Тя вдига рамене и отпива от кафето.

— Трябва да се обадя на Кале Йепсон и да му кажа, че нямаме нужда от мудната му помощ.

Тя продължава нататък и отваря един мейл от Айда, в който тя по смешен начин описва действието в някакъв лош филм — казва, че Арнолд Шварценегер е Шрек с лоботомия… Седмична програма от училище… Предупреждение от банката да не се дават на други хора данни на сметката…

Фейсбук, фейсбук, фейсбук, фейсбук, фейсбук…

Симоне влиза в страницата на Бенджамин. Там има стотици запитвания за групата Hypno Monkey.

Всички коментари се въртят около Ерик: различни подигравателни теории за това, как Бенджамин е хипнотизиран загубеняк, доказателства за това, че Ерик е хипнотизирал целия шведски народ, някой, който иска обезщетение, защото Ерик е хипнотизирал онази му работа.

Има линк за филм в You Tube. Симоне го натиска и гледа клип със заглавие Asshole 4 4 Задник (англ. жаргон). — Б.р. . Озвучен е с изказване на някакъв учен за ролята на сериозната хипноза, докато картината показва как Ерик си проправя път между група хора. Случайно блъска възрастна жена с проходилка, която му показва среден пръст зад гърба.

Симоне се връща обратно в папката с входящи писма и открива кратък мейл от Айда, който я кара да настръхне. Има нещо в няколкото думи, което поражда необясним страх у нея.

Изведнъж дланите й се изпотяват. Тя се обръща и привлича вниманието на баща си:

— Прочети това, татко.

Тя обръща монитора към него, за да може да прочете писмото от Айда:

Нике казва, че Уайлорд е ядосан, че е отворил уста срещу теб. Бенджамин, мисля, че това може да е опасно наистина.

— Нике е малкият брат на Айда — казва Симоне.

— А Уайлорд? — пита Кенет и си поема дълбоко въздух. — Знаеш ли какво е това?

Симоне клати глава.

Внезапният страх плътно се е свил на черна топка, търкаляща се вътре в нея. Какво всъщност знае тя за живота на Бенджамин?