Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Трябва да намерим този Уайлорд.

Той я поглежда и се усмихва.

— Започвам да разбирам защо ми е време да се пенсионирам — казва той.

— Лунар е самоличност в чат сайт — обяснява Симоне и сяда по-близко до компютъра. — Ще потърся Уайлорд.

Резултатът е осемдесет и пет хиляди попадения. Кенет отива в кухнята, тя чува как звукът на полицейското радио се увеличава. Пращене и бучене се смесва с човешки гласове.

Тя чете страница след страница с японски материали за Покемон.

Wailord is the largest of all identified pokemon up to now. This giant pokemon swims in the open sea, eating massive amounts of food at once, with its enormous mouth. (Уайлорд е най-големият от всички покемони засега. Този гигантски покемон плува в открито море, изяжда големи количества храна наведнъж с огромните си уста.)

— Ето го морето — тихо казва Кенет и чете през рамото й.

Тя не го е чула да се връща.

Текстът описва как Уайлорд гони плячката си, правейки гигантски скокове, спуска се по средата на ятото и с уста, пълна с риба, продължава да плува. Ужасяващо е — чете Симоне — да гледаш как Уайлорд поглъща плячката си наведнъж.

Тя ограничава търсенето си само до страници на шведски език и влиза във форум, където попада на следния разговор:

„Здрасти, как да се сдобия с Уайлорд?“

„За да се сдобиеш с Уайлорд, най-лесно е да хванеш един Уайлмър някъде по морето.“

„Добре, но къде по морето?“

„Почти навсякъде, само трябва да използваш Супер Въдица.“

— Намери ли нещо? — пита Кенет.

— Ще отнеме време.

— Прегледай всички писма, виж в кошчето, опитай се да откриеш този Уайлорд.

Тя поглежда нагоре и вижда, че си е облякъл коженото яке.

— Какво ще правиш?

— Тръгвам — кратко отговаря той.

— Накъде, у вас ли?

— Трябва да говоря с Нике и Айда.

— Да дойда ли с теб? — пита тя.

Кенет поклаща глава.

— По-добре да преровиш компютъра.

Кенет се опитва да се усмихне, когато тя го изпраща до антрето. Той изглежда много уморен. Тя го прегръща, преди да тръгне, заключва вратата и го чува как натиска копчето на асансьора.

Механизмът се задвижва. Изведнъж си спомня как веднъж стоя цял ден в коридора, взирайки се във вратата в очакване баща й да се върне вкъщи. Сигурно е била на девет години и бе разбрала, че майка й смята да ги изостави. Тя не смееше да се надява, че баща й ще остане.

Влизайки в кухнята, Симоне вижда, че Кенет е нарязал един сладкиш върху найлоновото пликче, в което е бил увит. Кафеварката е включена и на дъното на каната има утайка.

Миризмата на изгоряло кафе се смесва с чувството за паника, че тя вероятно се намира отвъд последните остатъци щастие в живота си. Че животът й е разделен на две части. Първата, щастливата част, току-що е приключила. Няма сили да мисли какво й предстои.

Симоне взима чантата си и изважда телефона. Както е очаквала, Илва е звъняла няколко пъти от галерията. Шулман също е в списъка с неприети повиквания. Симоне набира номера му, но се отказва, преди да се е чул сигнал. Тя оставя телефона и се връща на компютъра в стаята на Бенджамин.

Навън е тъмно. Изглежда, че духа вятър. Висящите улични лампи се люлеят и мокри снежинки кръжат около светлината.

Симоне намира едно пратено в кошчето писмо от Айда, което гласи:

Съжалявам те, че живееш в къща, изпълнена с лъжи.

Към писмото е прикачен голям файл. Докато насочва стрелката с мишката, Симоне усеща учестения си пулс в слепоочията. Точно преди да избере програма, с която да отвори файла, на външната врата се чука внимателно. Звукът прилича почти на дращене. Дъхът й спира, чува се ново почукване и тя става. Краката й треперят, когато тръгва по дългия коридор, водещ към антрето и входната врата.

Неделя следобед, тринайсети декември, Лусия

Кeнет седи в колата пред входа на Айда в Сундбюберг и размишлява върху странните заплахи в компютъра на Бенджамин: „Нике казва, че Уайлорд е ядосан, че е отворил уста срещу теб.“ „Не оставяй Нике да ходи до морето.“ Мисли колко пъти през живота си се е докосвал до страха. Сам знае какво представлява, защото няма човек, който да не изпитва страх.

Къщата на Айда е доста малка, само три етажа. Изглежда изненадващо идилична, старовремска и вдъхваща сигурност. Поглежда снимката, която му даде Симоне. Момиче с пиърсинг и черен грим около очите. Той се чуди защо му е трудно да си я представи в тази къща, седнала на кухненската маса, в стая, в която плакатите с коне са сменени с плакати на Мерилин Менсън.

Кенет се кани да слезе от колата и да се промъкне до балкона, който според него е на Айда, но се спира, когато вижда фигура на едър човек да се движи напред-назад по пътеката зад къщите.