Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Симоне твърди, че Йозеф е отвлякъл Банджамин?

— Не е видяла лицето му.

— Разбирам.

— Ще откриете ли Йозеф? — пита Ерик.

— Ще го открием, разчитай на това. Полицията е обявила национално издирване — казва Юна. — Ранен е сериозно. Няма да стигне далеч.

— Но нямате ли някаква следа?

Юна го поглежда сериозно.

— Смятам, че ще го заловим скоро.

— Добре.

— Къде се намираше ти, когато е дошъл у вас?

— Спях в стаята за гости — обяснява Ерик. — Бях взел приспивателно и не съм чул нищо.

— Значи, когато е дошъл у вас, е видял само Симоне в спалнята?

— Най-вероятно.

— Но това не се връзва — казва Юна.

— Лесно е да не забележиш стаята за гости, повече прилича на гардероб, и ако вратата на тоалетната е отворена, входът не се вижда.

— Не това — казва той. — Имам предвид, че не се връзва с Йозеф… Той не използва спринцовки, поведението му е далеч по-агресивно.

— Може би само ни се струва агресивно — казва Ерик.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би през цялото време е наясно какво прави, имам предвид, не сте открили кръв от бащата по него.

— Не, но…

— Това говори, че действа систематично, хладнокръвно. Ами ако е решил да ми отмъсти, като отвлече Бенджамин?

Настъпва тишина. С периферното си зрение Ерик вижда как русата жена е застанала до машината за кафе, отпива от чашата си и гледа към сградите на болничния комплекс.

Юна поглежда надолу към масата, после среща погледа на Ерик и казва искрено с мекия си, благ финландски говор:

— Наистина съжалявам, Ерик.

След като се е разделил с Юна пред кафенето, Ерик отива в кабинета си, който също така ползва като стая за пренощуване, когато е в болницата. Не може да повярва, че Бенджамин е отвлечен. Просто е прекалено невероятно, прекалено абсурдно е, че един непознат е влязъл у тях и е влачил сина му по коридора, надолу по стълбите, навън на улицата и го е отнесъл нанякъде.

Нещо не се връзва.

Не е възможно Йозеф Ек да е отвлякъл сина му. Няма начин. Той отказва да го приеме.

Невъзможно е.

С чувството, че ситуацията е изцяло извън контрола му, той сяда на захабеното си бюро и звъни, и звъни, и звъни на едни и същи хора, отново и отново, като че ли от нюансите в гласовете им ще може да разчете дали са пропуснали някоя важна подробност, дали лъжат, или укриват информация.

Чувства се истеричен, когато се обажда на Айда три пъти подред. Първия път я пита дали знае Бенджамин да е имал някакви конкретни планове за почивните дни. Втория път се обажда, за да пита дали тя няма номера на някой друг негов приятел, той вече не знае с кого си общува Бенджамин в училище. Третия път пита дали двамата не са се скарали и после й дава всички телефонни номера, на които може да го намери, включително в болницата и мобилния на Симоне.

Още веднъж се обажда на Давид, който потвърждава, че никой не е виждал Бенджамин след вчерашните часове. Тогава започва да звъни на полицията. Пита какво се случва, дали има напредък. След това Ерик се обажда на всички болници в цялата Стокхолмска област. За десети път звъни на изключения мобилен на Бенджамин, обажда се на Юна и изисква с повишен глас полицията да засили търсенето, Юна да поиска повече хора и го моли да направи всичко възможно.

Ерик отива до стаята, в която лежи Симоне, но остава отвън. Струва му се, че стените се въртят, усеща как нещо го притиска. Мозъкът му се бори да разбере. В главата му кънти непрестанно: „Ще открия Бенджамин, ще открия Бенджамин“.

През остъклената врата Ерик гледа съпругата си. Вече е будна, но лицето й е уморено и объркано, устните са бледи, а тъмните кръгове под очите й са още по-дълбоки отпреди. Червеникаворусата й коса се е заплела от изпотяване. Тя върти пръстена си, усуква го и го притиска към пръста си. Ерик прокарва ръка през косата си и потърквайки брадичката си, усеща колко остра е станала брадата му. Симоне го гледа през остъклената врата, но лицето й не трепва.

Ерик влиза и тежко сяда до нея. Тя го поглежда и свежда поглед. Вижда как устните й се разтеглят в болезнена гримаса. Няколко едри сълзи бликват от очите й и носът й почервенява от плач.

— Бенджамин се опита да ме хване, протегна се към ръката ми — прошепва тя. — Но аз само лежах, не можех да се помръдна.

Ерик казва с тих глас:

— Току-що научих, че Йозеф е избягал, избягал е вчера вечерта.

— Студено ми е — прошепва тя.

Тя отблъсква ръката му, когато той се опитва да я завие със светлосиньото болнично одеяло.