Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Знаеш ли, че според предхристиянските закони, новородените не са били считани за пълноценни хора, преди да бъдат закърмени. През времето между раждането и кърменето било разрешено новородените да бъдат оставени в гората.

— Изборът на другите е определял дали ще станеш човек — бавно казва Юна.

— Не е ли било винаги така?

Тя отваря гардероба, изважда кутия за обувки, в която има чифт тъмнокафяви сандали с меки каишки и елегантни токчета от различни видове дърво.

— Нови ли са? — пита Юна.

— Серджио Роси. Направих си сама подарък, защото работата ми е толкова лишена от светска суета и блясък. По цял ден се ровя в калта.

— Още ли си в Сигтюна?

— Да.

— Какво всъщност открихте?

— Ще ти разкажа, докато вечеряме.

Сочи сандалите й:

— Много са хубави — казва той и става от креслото.

Диса се обръща с горчива усмивка.

— Съжалявам, Юна — казва тя през рамо, — но не мисля, че ги правят в твоя размер.

Изведнъж той се сепва.

— Чакай — казва той и се подпира на стената.

Диса го поглежда въпросително.

— Беше шега — обяснява тя.

— Не, краката му бяха…

Юна минава покрай нея и отива в антрето, изважда телефона си от якето, обажда се на телефонната централа и изрича със спокоен глас, че Сунесон незабавно се нуждае от подкрепление в болницата.

— Какво се е случило? — пита Диса.

— Краката му бяха твърде мръсни — отговаря той. — Казват, че не може да се движи, но той е ставал. Ставал е и е ходил наоколо.

Юна набира номера на Сунесон и когато никой не отговаря, си облича якето, прошепва: „Извинявай“, излиза от апартамента и изтичва надолу по стълбите.

Приблизително по същото време, когато Юна звъни на вратата на Диса, в болницата Йозеф Ек се надига и сяда в леглото си.

Миналата нощ опита дали може да ходи: смъкна се на пода, трябваше да стои неподвижен дълго време, подпрян на рамката на леглото. Болката, причинена от многобройните рани, го изгаряше, а от пробождането в наранения черен дроб му причерняваше пред очите, но все пак можеше да ходи. Беше опънал тръбите на инфузионната система и гръдния дренаж, беше проверил какво има в шкафа с болнични консумативи и после си бе легнал отново.

Минал е половин час, откакто нощната смяна влезе да го провери. В коридора е почти тихо. Йозеф бавно изважда катетъра от китката си, усеща всмукването на тръбата при отделянето от кожата. Малка струйка кръв се стича в скута му.

Тялото не го боли много, когато става от леглото. Отива до шкафа с болнични консумативи и намира компреси, скалпели, еднократни спринцовки и бинтове. Пъха няколко спринцовки в широкия, свободен джоб на болничната пижама. С треперещи ръце разопакова един скалпел и прерязва маркуча на дренажа. Потича слузеста кръв и левият му бял дроб бавно се свива. Усеща болка зад едната лопатка, кашля леко, но всъщност не усеща промяната от намаления капацитет на белия дроб.

Изведнъж се чува звук от стъпки на гумени подметки по балатума.

Със скалпела в ръка, Йозеф застава до вратата, гледа през прозореца и чака.

Сестрата спира и се заговаря с полицая на пост. Йозеф чува как се смеят на нещо.

— Спрях цигарите — обяснява тя.

— Ако имаш никотинова лепенка, няма да ти откажа — продължава полицаят.

— И тях ги спрях — отговаря тя. — Но излез на двора, и без това ще остана малко.

— Пет минути — енергично казва полицаят.

Полицаят излиза, ключовете дрънчат, сестрата прелиства някакви листове и влиза в стаята. Всъщност, само изглежда учудена. Бръчиците около очите й изпъкват, когато острието на скалпела пронизва гърлото й. Йозеф е по-слаб, отколкото е предполагал, налага се да я прободе няколко пъти. Усеща опъване и парене в тялото от резките движения. Сестрата не пада веднага, а се опитва да се задържи за него. Двамата се свличат заедно на пода. Тялото й е цялото потно и горещо. Той се опитва да се изправи, но се хлъзга в косата й, която се е разпръснала като голям, рус житен сноп. Когато изважда скалпела от гърлото й, тя издава писклив звук. Започва да рита с крака и Йозеф седи и я гледа известно време, преди да продължи надолу по коридора. Роклята й се е вдигнала и той ясно вижда розовото бельо под чорапогащника.

Минава през коридора. Черният дроб вече го боли силно. Свива вдясно, намира чисти дрехи в някаква количка и се преоблича. Пълна жена тегли един парцал напред-назад по лъщящия балатум. Тя слуша музика със слушалки. Йозеф се приближава, застава зад нея и изважда една спринцовка. Няколко пъти замахва към гърба й, вдигнал спринцовката във въздуха, но спира всеки път, преди върхът на иглата да я докосне. Тя не забелязва нищо. Той прибира спринцовката в джоба си, избутва жената с ръка и минава. Тя почти пада и го проклина на испански. Йозеф спира рязко и се обръща към нея: