Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Какво каза?

Тя си сваля слушалките и поглежда Йозеф въпросително.

— Каза ли нещо? — пита той.

Тя бързо поклаща глава и продължава да чисти. Наблюдава я известно време, после продължава към асансьора, натиска копчето и чака.

Събота сутрин, дванайсети декември

Симоне има чувството, че устата й е пълна с парченца стъкло. Изпитва ужасна болка, когато си поема въздух. Пробва да докосне небцето си с език, но той е подут и неподвижен. Опитва се да отвори очи, но клепачите й едва се отварят. Не може да разбере какво вижда. Бавно се появяват плъзгащи се лампи, метални предмети и завеси.

Ерик седи на стол до нея и я държи за ръката. Очите му са хлътнали и уморени. Симоне се опитва да каже нещо, но гърлото й е цялото разранено.

— Къде е Бенджамин?

Ерик се сепва.

— Какво каза? — пита той.

— Бенджамин — прошепва тя. — Къде е Бенджамин?

Ерик затваря очи и устата му изглежда напрегната, преглъща и среща погледа й.

— Какво си направила? — тихо пита той. — Намерих те на пода, Сиксан. Почти нямаше пулс и ако не те бях намерил…

Той прокарва ръка през устата си и говори през пръсти:

— Какво си направила?

Дишането й е затруднено. Преглъща няколко пъти. Разбира, че са й промивали стомаха, но не знае какво да каже. Няма време да обяснява, че не се е опитала да се самоубие. Няма значение какво мисли той. Не и сега. Когато се опитва да поклати глава, й прилошава.

— Къде е той? — прошепва тя. — Изчезнал ли е?

— Какво имаш предвид?

По бузите й се стичат сълзи.

— Изчезнал ли е? — повтаря тя.

— Ти лежеше на пода в антрето, скъпа. Бенджамин вече беше излязъл, когато станах. Скарали ли сте се?

Тя се опитва отново да поклати глава, но няма сили.

— Имаше някой в апарамента ни… някой, който го взе — едва казва тя.

— Кой?

Тя плаче, скимтейки.

— Бенджамин? — пита Ерик. — Какво е станало с Бенджамин?

— О, боже — промърморва тя.

— Какво е станало с Бенджамин? — почти изкрещява Ерик.

— Някой го отвлече — отговаря тя.

Ерик изглежда уплашен, оглежда се наоколо, прокарва трепереща ръка по устните си и пада на колене до нея.

— Разкажи ми какво се е случило — казва той със спокоен глас. — Симоне, какво се е случило?

— Видях как някой влачи Бенджамин през коридора — почти безгласно казва тя.

— Как така го влачи, какво имаш предвид?

— Събудих се през нощта от убождане в ръката, бяха ми сложили инжекция, някой ми направи…

— Къде? Къде са ти били инжекцията?

— Не ми ли вярваш?

Тя се опитва да навие ръкава на болничния халат, той й помага и намира малък червен белег по средата на ръката й. Когато опипва подутината около убождането, лицето му губи всякакъв цвят.

— Някой отвлече Бенджамин — казва тя. — Не можах да го спра…

— Трябва да разберем с какво си инжектирана — казва той и натиска копчето за повикване.

— Остави това, не ме интересува, трябва да откриеш Бенджамин.

— Ще го открия — кратко казва той.

В стаята влиза сестра, получава кратки инструкции за кръвната проба и бързо излиза.

— Какво стана? Сигурна ли си, че си видяла някой да влачи Бенджамин през коридора?

— Да — отчаяно отговаря тя.

— Но не видя кой беше?

— Той влачеше Бенджамин за краката по коридора и навън през вратата. Аз лежах на пода… не можех да помръдна.

Сълзите потичат отново, той я прегръща и тя плаче уморено и жално, трепереща, притиснала лице в гърдите му. Когато малко се е успокоила, леко го отблъсква от себе си.

— Ерик — казва тя. — Трябва да откриеш Бенджамин.

— Да — отговаря той и излиза от стаята.

Сестрата почуква на вратата и влиза. Симоне затваря очи, за да не я гледа как пълни четирите малки шишенца с кръв.

Ерик върви към кабинета си в болницата, мислейки за пътуването с линейката сутринта, след като бе намерил Симоне безжизнена на пода, почти без никакъв пулс. Скоростното пътуване през оживения град и отдръпващите се встрани коли, качващи се на тротоара. Промиването на стомаха, енергичността на лекарката, спокойната й деловитост. Кислородната маска и тъмният монитор, показващ нарушен сърдечен ритъм.

Ерик си включва телефона в коридора, спира и прослушва всичките си нови съобщения. Вчера полицай на име Роланд Свенсон го бе търсил четири пъти, за да му предложи полицейска охрана. Няма съобщение от Бенджамин или от някой, свързан с неговото изчезване.

Обажда се на Айда и усеща как го облива вледеняваща паника, когато с тънкия си, уплашен глас тя казва, че няма представа къде може да е Бенджамин.