Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Днес, докато разузнаваше и подготвяше операцията, имаше чувството, че я наблюдават. Нощем понякога се заслушваше неспокойно след хората, които вървяха по коридора, особено след един мъж – беше сигурна, че е мъж – с вродена дисметрия. В стъпките му имаше повтаряща се неравномерност, а той често се спираше пред вратата ѝ, сякаш за да я подслушва.

Върна назад. Микаел Блумквист отново излезе на улицата като тъжно кутре. Тя се замисли за него, отпи от уискито си и погледна през прозореца. Над Държавната дума се носеха тъмни облаци в посока Червения площад и Кремъл. Щеше да вали. Изглежда, се задаваше страховита буря, което може би беше за добро. Тя се изправи и се замисли дали да си пусне душ или вана. Вместо това се задоволи със смяна на ризата. Избра черна, струваше ѝ се подходящо. От тайното отделение в куфара си извади читата [7] От англ. cheetah, гепард. – Б. пр. , модел на „Берета“, който беше купила още на втория ден в Москва. Прибра пистолета в кобура под сакото си и огледа стаята.

Помещението не ѝ харесваше, също както и целият хотел. Беше твърде луксозен и натруфен, а долу в салоните бе пълно с мъже като баща ѝ, грандиозни задници, които смятаха, че притежават любовниците и подчинените си. Освен това хората понякога се обръщаха след нея и слухът за присъствието ѝ можеше от уста на уста да стигне чак до разузнавателните служби или до някой гангстер. Затова тя често седеше със свити юмруци, готова за битка, както сега.

Отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Не помогна много. Главата ѝ тежеше от безсъние и болка. Дали да не тръгне още сега? Беше все едно, нали? Заслуша се, но откъм коридора не се чуваше нищо и тя излезе навън. Беше отседнала на двайсетия етаж, близо до асансьора. Там стоеше мъж на около четиресет и пет години. Изглеждаше стилно, с къса коса, дънки, кожено яке и черна риза, също като нея. Беше го виждала и преди. В очите му имаше нещо странно, блестяха с различни цветове. Но това не интересуваше Лисбет.

Свела поглед, тя се качи с него в асансьора и слезе до фоайето. Излезе на площада и погледна картата на света, изобразена върху големия стъклен купол, който светеше в мрака. Отдолу имаше търговски център на четири етажа. Над него пък се извисяваше бронзова статуя на свети Георги и дракона. С вети Георги беше покровителят на Москва и Лисбет го виждаше навсякъде в града, надигнал меча си. Понякога образът му я караше да сложи ръка върху ключицата си, като че за да предпази собствения си дракон. От време на време пръстите ѝ се насочваха и към старата прострелна рана на рамото и към белега от пробождане на бедрото. Сякаш искаше да си припомни това, което ѝ беше причинило болка.

Мислеше за пожари и катастрофи, и за майка си, но през цялото време внимаваше да не попадне в камерите за наблюдение. Ето защо крачеше насечено и напрегнато, забързана към Тверской булевард, голямата парадна улица със своите паркове и градини. Лисбет спря чак когато стигна до „Версай“, един от най-скъпите ресторанти в Москва.

Мястото изглеждаше като бароков палат с колони, златни орнаменти и кристали, същински бляскав пастиш, имитиращ XVII век. Лисбет искаше единствено да се разкара оттук, но тази вечер в ресторанта щеше да има празненство за най-богатите жители на града. Дори отдалеч си личеше, че подготовката още тече. Засега бяха пристигнали едва шепа красиви млади жени, със сигурност наети callgirls [8] Момичета на повикване (англ.). – Б. пр. . П ерсоналът работеше здраво над последните приготовления. Тя се приближи и видя домакина.

Казваше се Владимир Кузнецов. Стоеше на входа, с бях смокинг и лачени обувки. Макар да не беше стар, едва на петдесет, приличаше досущ на Дядо Коледа с бялата си коса и брада и дебелия корем, който контрастираше с тънките му крака. Официално историята му беше като малка приказка. Пропаднал дребен крадец, който влязъл в правия път и станал известен готвач, специализирал в пържолите от мечешко месо и гъбените сосове. Но тайно представляваше редица фабрики за тролове, които произвеждаха фалшиви новини, често с антисемитски оттенъци. Кузнецов не просто всяваше хаос и оказваше влияние върху политически избори, ами имаше кръв по ръцете си.

Създаваше предпоставки за геноцид и беше превърнал омразата в big business . На Лисбет ѝ бе достатъчно само да го види, за да се изпълни с увереност. Тя опипа беретата през сакото си и се огледа. Кузнецов се чешеше нервно по брадата. Това беше голямата му вечер. В ресторанта свиреше струнен квартет, но Лисбет знаеше, че по-късно вечерта на негово място ще излезе джаз бандата „Ръшън Суинг“.