Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Какво е това? Какво е това?

Една жена на не повече от двайсет, облечена с къса тъмносиня рокля, падна на колене, закривайки главата си с ръце, сякаш си мислеше, че таванът ще се срути отгоре ѝ. Кузнецов, който стоеше до нея, смотолеви нещо неразбираемо, което потъна в адския шум. В този момент Камила разбра грешката си. Беше се разсеяла. Погледна обратно към тротоара, но сестра ѝ вече я нямаше.

Сякаш беше потънала вдън земя. Камила се огледа отчаяно насред всеобщия хаос от крещящи, объркани гости и изруга високо. В следващия миг силен удар в рамото я запрати на земята. При падането удари лакътя и главата си в плочките. Челото ѝ пулсираше болезнено, устната ѝ кървеше, а около нея търчаха хора. И тогава току до себе си чу смразяващо познат глас:

– Отмъщението идва, сестричке. Идва.

Беше твърде зашеметена, за да реагира навреме. Когато вдигна глава и се огледа, не видя и помен от Лисбет, единствено тълпата, която бягаше от ресторанта. Отново изкрещя „Убийте я“, без сама да си вярва.

Владимир Кузнецов не забеляза, че Кира падна на земята. В същност не забелязваше почти нищо от случващото се около него. Беше доловил нещо в суматохата, което го изплаши повече от всичко останало. Н яколко насечени думи, изкрещени с пулсиращ, барабанен ритъм. Дълго време отказа да повярва, че е истина.

Просто клатеше глава, повтаряше „не, не“ и опитваше да отхвърли всичко като ужасна илюзия. Може би изтормозеното му въображение му правеше номера. Но наистина звучеше тази песен – песента от кошмарите му. Прииска му се просто да потъне в земята и да умре.

– Не е истина, не е истина – мърмореше той, докато припевът гърмеше насреща му като ударна вълна от граната:

Killing the world with lies. Giving the leaders

The power to pa ralyze

Feeding the murderers with hate,

Amputate, devastate, congratulate.

But never, never

Apologize [10] Убиваш света с лъжи. / Даваш на лидерите властта да парализират / Храниш се с убийства и омраза, / Ампутирай, опустошавай, поздравявай. Но никога, никога / не се извинявай. (Англ.) – Б. пр.

Никоя песен на този свят не го плашеше толкова, колкото тази. В сравнение с нея, изобщо не го интересуваше, че дългоочакваното му празненство беше саботирано или че го грозяха съдебни искове заради спуканите тъпанчета на разгневени олигарси и властимащи. Единственото, за което мислеше, беше музиката, в което нямаше нищо странно. С амият факт, че звучеше тук и сега, показваше, че някой вече е надушил най-страшната му тайна. Рискуваше да бъде засрамен пред целия свят. Бясна паника стискаше гърдите му и му беше трудно да диша. Въпреки това се насили да запази спокойствие, когато момчетата му най-накрая успяха да спрат врявата. Престори се дори, че въздиша с облекчение.

– Прощавайте, дами и господа – обяви той. – На техниката очевидно никога не може да се разчита. Но нека продължим с празненството. Обещавам ви да не пестя алкохол или пък други изкушения...

Потърси с поглед оскъдно облечените момичета на повикване, сякаш малко женска красота можеше да спаси положението. Само че единствените млади жени, които видя, стояха облегнати на стената и изглеждаха изплашени до смърт, така че Кузнецов така и не довърши изречението. Гласът му не звучеше убедително и хората го усетиха. Виждаха, че се разпада. Музикантите минаха демонстративно покрай него и повечето гости сякаш искаха да ги последват и да се приберат по домовете си, което всъщност радваше Кузнецов. Предпочиташе да остане сам с мислите и страха си.

Искаше да се обади на адвокатите и на познатите си в Кремъл, за да получи малко утеха, ако не друго. Искаше да му кажат, че няма да бъде изтипосан в западните медии като военен престъпник. Владимир Кузнецов имаше влиятелни закрилници и без съмнение беше big shot [11] Важна клечка (англ.). – Б. пр. , извършвал нечувани престъпления без особени угризения на съвестта. Но това не го правеше силна личност, не и когато Killing the world with lies звучеше на собственото му частно, тузарско парти.

В такива мигове беше просто човекът отпреди години – незначителен безделник и второразреден мошеник, който по чудодейна случайност се озова в една турска баня заедно с двама членове на Думата и разказа няколко измислени истории. Кузнецов нямаше никакво образование, никакви таланти или дарби, но можеше да разправя небивалици, а повече от това не беше и нужно. Онзи следобед преди толкова години пи, лъга и се сдоби с влиятелни приятели. Оттогава работеше здраво и днес имаше стотици подчинени, повечето от които доста по-интелигентни от самия него. Математици, стратези, психолози, консултанти от ФСБ и ГРУ, хакери, компютърни специалисти, инженери, експерти по информационни технологии и роботика. Беше богат, имаше власт и преди всичко: във външния свят никой не го свързваше с информационните агенции и лъжите.