Пол Ливайн - Ези-тура

— Не знаете кой е Бени Бижутера — каза. — Не знаете дори второто му име.

Пуснах най-голямата си нахилка.

— Не мога нито да отрека, нито да потвърдя…

— Е, аз определено няма да съдействам за провалянето на федерално разследване.

— Разбира се, че не — съгласих се.

— На ваше място, господин Ласитър, щяха да проявявам особено внимание по отношение на всичко, което би могло да се изтълкува като възпрепятстване на правосъдието.

— И през ум не ми минава да го възпрепятствам. Всъщност всеки ден правя две неща. Мия си зъбите и поддържам Конституцията.

— Господин Ласитър, това сарказъм ли беше?

— Що за въпрос?

— Когато работех като помощник на федерален съдия, тя ми каза, че съм лишена от чувство за хумор и дори от способността да определям кога другите хора се шегуват.

— Значи си точно скроена за професията си — отвърнах. — Федерален про-ку-рор.

— Това беше шега, нали?

— Ако искаш да е. Благодаря, че се отби да ме заплашиш.

— Нямаше заплаха, господин Ласитър.

— Тогава, за протокола, не преча на вашето разследване. Помагам му.

— Как, за бога?

— Не си ме попитала, но това е всичко, което знам. Най-добрата приятелка на Надя, друго момиче от бара, ми каза, че няма понятие къде е Надя.

Да излъжа федерален прокурор винаги ми оправя настроението.

— Това ли е всичко?

— Твой ред. Какво знаеш ти?

— Нищо, което бих могла да споделя пред вас.

— Имаш едно предимство пред мен, прокурор Сколино.

Тя ме погледна с недоверие.

— Срещала си Надя, нали? Или не можеш нито да потвърдиш, нито да отречеш?

Тя сви рамене и за първи път изостави механичния отговор.

— Разбира се.

— Разговаряли сте. Успяла си да прецениш що за човек е. Може ли да й се вярва. Заслужава ли доверие.

— Да. Така е.

— И мога да се обзаложа, че през годините си подлагала на разпити и кръстосани разпити много свидетели.

— Да. Стотици.

— Без да разкриваш никакви тайни, застрашаващи националната сигурност, какво можеш да ми кажеш за Надя?

— Нищо!

— Не искам да знам какво ти е казала. По-скоро ме интересува ти повярва ли на това, което ти каза?

— Надя каза много неща за Николай Горев, които определено бяха истина. Когато обаче стана дума за Бени Бижутера, започна да увърта.

— И…?

— Вие сте едър мъж, господин Ласитър. Колко? Сто и двадесет килограма?

— Ще ми се. Напоследък се смалих до осемдесет-деветдесет.

— Вярвам на Надя Делова толкова, колкото бих могла да ви вдигна и да ви хвърля надалече. Тя знае доста неща за братята Гореви и Бени Бижутера и ако ми каже истината, ще успея да разбия много сериозна международна…

— Да?

— Не е ваша работа.

— Струва ми се, че поемаш сериозни рискове, прокурор Сколино.

Тя чакаше, така че я информирах:

— Опитваш се да спасиш проваленото си разследване, обаче ако Надя се появи и свидетелства по делото срещу Соломон, целият свят ще научи за федералния гаф, довел до смъртта на Николай Горев. Не можете да допуснете това да се случи, което означава, че ви е нужно съдействието на щатски прокурор Пинчър. Значи, питам се, какво ли замисляте с Пинчър? Каква конспирация на суверени тече в сенките?

— Никаква, уверявам ви.

— Тогава вие двамата трябва бързо да се заемете с нещо такова. Защото ми осигурихте тема за защитната ми теза. Стив Соломон не е отговорен за смъртта на Горев. Нито пък Надя Делова. Отговорността е твоя, прокурор Сколино. Отговорността е на федералното правителство. Изпращате едно бедно момиче в леговището на руски мафиот. Или сте й дали пистолет, или…

— Няма такова нещо!

— … или самата тя е смятала задачата, която сте й поверили, за достатъчно опасна, за да има нужда от пистолет. Тя не е обучена както трябва, не е наблюдавана както трябва и е напълно неподготвена за това, което сте очаквали от нея, в резултат на което е умрял човек.

— Това е нелепо. — По шията й избиха розови петна. Като че ли й въздействах като отровен бръшлян.

— Очаквайте призовката ми. Вие сте свидетел на защитата, прокурор Сколино.

— Ще поискаме отказ.

— Правата на клиента ми за честен процес имат превес над нуждата ви от секретност. Искането се отхвърля.

— Имате скрупули колкото улична котка.

— Благодаря. Чувствай се свободна да дадеш на Пинчър идея за защитната ми пледоария. Той винаги се е стремял да се мазни на федералните. Може би двамата ще измислите нещо, което няма да ти струва кариерата.

Тя помълча известно време, после попита навъсено: