Пол Ливайн - Ези-тура

„Благодарна съм, че Джейк постъпи както трябва“.

Обаче, странна мисъл.

„Ако не бях със Стив, щях ли да отида при Джейк.“

Опита да не отговаря, но умът й не слушаше. Имаше я разликата във възрастта, но вече й се струваше, че това е без значение.

„Да, щях да отида при него. А сега е по-добре Да прогоня тази мисъл от главата си“.

Наближи Десета улица. Отпред видя силует.

Жена, слава богу. Стоеше до самата вода. Боса. Вълничките се плискаха в краката й. Дълга руса коса, прилепнали джинси, бюстие. Елена Туркина, без приканващата към секс униформа.

— Елена!

Жената се обърна и махна с ръка, после се огледа, сякаш за да се увери, че никой не приближава. Виктория тръгна към нея и мина покрай тъмния пост на спасителите: през деня обла дървена барака с парапет, боядисан в розово и жълто, през нощта — тъмен цилиндър, издигащ се на брега.

Свали чехлите си и стъпалата й затънаха в мокрия пясък.

— Радвам се, че дойде — каза Елена.

— Аз също. Говори ли с Надя?

— Ужасно се страхува. Не знае какво да прави. Успокоих я обаче, че може да ти има доверие.

— От какво се страхува?

— Работела е за правителството срещу Николай. Алекс би я убил заради това, а после и още веднъж, заради случилото се с брат му.

— Точно затова й трябва моята помощ. Адвокат, който да принуди властите да я защитят.

— Иска да види Бени. Той винаги я е предпазвал.

— Това може и да не е добра идея. Вероятно той си мисли, че Надя е донасяла и за него.

— Обаче не е. Каза ми, че не им е казала нищо за Бени.

— Той най-вероятно няма да повярва.

— Това много ме обърква. Ще те свържа с Надя по телефона.

В далечината Виктория чу двигател. Първо си помисли, че е лодка. След това обаче видя светлини по-нататък по плажа, в южна посока. АТВ с двойно предаване — каквито използва полицията. Приближаваше се. Няма закон, забраняващ да си на плажа през нощта, но полицаите се озъртат за наркодилъри и непълнолетни, които пият алкохол. Виктория примижа и опита да различи фигурата в АТВ-то, което набра скорост и се насочи право към тях.

Бях се скрил в тъмнината до ствола на висока палма на двадесетина метра зад розово-жълтата барака на спасителите на плажа до Десета улица. Прекарах там четиридесет минути, скрит в сенките. Деветмилиметровият пистолет беше в кобура под сакото ми.

Джейк Ласитър, дългата ръка на закона. Или въоръжената ръка. Или нещо друго. Видях Елена да пристига първа. Тръгна по брега, боса, газеше във водата.

Видях Виктория да крачи на север и да поглежда към Оушън Драйв. Сега бяха заедно и разговаряха.

Дотук добре. Чух АТВ-то, преди да го видя. Полиция на Маями Бийч. Нищо тревожно, освен ако ченгето не се е натряскало и не ги прегази. По-вероятно да спре и да опита да получи телефонен номер. Ченгетата без съмнение са най-загорелите копелета на планетата.

Не свалях очи от машината, докато приближаваше двете жени.

— Надя разказа ли ти за случилото се? — попита Виктория.

Елена кимна, без да отделя очи от приближаващото АТВ.

За да не я изплаши, Виктория реши да не я притиска прекалено.

— Каза ли ти дали Горев е имал пистолет?

— Когато се свържем с Надя по телефона, тя ще ти обясни всичко.

Виктория въздъхна и попита:

— Елена, каза ли ти Надя кой е стрелял? Кой е убил Горев?

— Тя ще ти разкаже. Скоро ще се обадим.

Двете изчакаха АТВ-то да приближи. На него седеше униформен полицай. Тъмносиня риза, навити ръкави, под които се виждаха издути бицепси. Млад, каска със спуснат визьор, като че ли да го пази от обедното слънце. Виктория си помисли, че изглежда страховито, като Робокоп от филма. Полицаят приближи на няколко метра от тях, спря и поздрави:

— Добър вечер, дами. Или да кажа „добро утро“.

— Здравейте, полицай — отвърна Виктория.

— Всичко наред ли е тук? — Въпросът беше учтив, като съдържание, и като интонация. Но Виктория усети ледени тръпки по гърба си.

— Всичко е наред. Разхождаме се.

— Чудесно.

Ченгето стъпи с крака на пясъка, без да слиза от АТВ-то, което работеше на празен ход.

И изведнъж разкопча кобура и извади пистолета си.

Както предположих, ченгето започна да си приказва с двете високи страхотни жени на плажа. Не можех да го обвиня. През повечето нощи най-вероятно се натъкваше само на водорасли и изхвърлени от корабите боклуци.

Очите ми бяха свикнали с тъмнината, но въпреки това виждах тримата само като силуети, едва осветени от лампите по Оушън Драйв. Не знам какво, но нещо ме накара да настръхна. Може би заради начина, по който беше възседнал АТВ-то. Стъпи с двата крака на земята. За стабилност. Да не би да се опасяваше, че двете жени могат да го нападнат?