Тим Грин - Страшният съд

Бен поклати глава.

— Ти не разбираш. Адам ми каза какво е станало. Той нямаше право да постъпи така.

— Но Джеймс вече го няма, нали? Сега единствено ти и той въртите работата.

— Бък — рече Бен, поклати глава и се взря в пламтящите му очи. — Аз не участвам в това. Опитах се да убедя борда да ме сложи начело. Господи, та той вкара профсъюза в „Гардън Стейт“. Петнайсет години сме се борили с тях, а сега вече са там и играят покер във фургона.

— Предполагам, че всички си имаме своите проблеми — рече Бъки и кимна към купчината развалини.

— В това сме на една страна, Бъки — рече Бен.

— Чия е тази страна? — попита Бъки, свали пушката и тръгна към купчината.

— Не ми вярваш, така ли? — последва го Бен.

— Те се отнасяха и към двама ви като членове от семейството — каза Бъки, отмести една греда от пътя си и пристъпи да вдигне будилник с радио с едната си ръка и настолна лампа — с другата.

— Виж това — каза Бен, извади визитка от джоба си и я подаде на Бъки.

Той пусна будилника на земята, взе картичката и я отдалечи на една ръка разстояние, за да я прочете.

— Е, и? Аз вече говорих с тях. Те смятат, че Скот го е убил. И ти ли така мислиш? — попита той.

— Аз също говорих с тях — каза Бен. — Опитах се да им обясня какво всъщност става тук.

— Което е?

— Мисля, че убийството е дело на профсъюза — отвърна Бен. — И може би Тейн им помага.

— Кой друг би могъл да влезе? — попита риторично Бъки, взе будилника и лампата и ги отнесе в колата си.

— Видях следи. Номерът на обувките бе като на Тейн. Идваха от долния вход, до оръжейната. От там се влиза след скенер.

— Не мога да си представя, че е бил Тейн — каза Бен, като продължаваше да върви подир Бъки. — Може да е пуснал някого от тях, но не и да го направи см.

— Имаше следи само от един човек — каза Бъки и се спря.

— Може да ги е пуснал през друга врата?

— А може би скунксът не вони.

— Можем ли да докажем, че е влизал? — попита Бен.

— Скенерът има ли записващо устройство? Кой кога е влизал и тъй нататък?

— Мисля, че е само ключалка, а окото ти е ключът, но не знам със сигурност — отвърна Бъки. — Не можах да разбера. Онези от компанията „Ай Пас“ не поискаха да ми обяснят нищо, както и да опитвах.

— Защото не си служител на компанията.

— Така е. Е, и?

— Но аз съм — рече Бен. — Не знам дали там има нещо, но ако има, аз ще го открия.

Той протегна ръка и Бъки я стисна.

Аманда се втурна в стаята, като пътьом оправи една гънка на блузата си. Всички останали вече седяха край заседателната маса. Настани се до Дороти и не обърна внимание на погледите на останалите, а се взря в лъскавата плешива глава на шефа си. Дори той я гледаше някак странно.

Погледна към рамото си и видя трохите от бисквита „Поп-Тарт“. Изтръска ги и се взря в уголемените от дебелите стъкла на очилата очи на шефа си. Той се прокашля и заговори. Аманда с мъка се опитваше да се съсредоточи върху списъка от дреболии. Скарване между наемен убиец и братовчед му. Фалшив чек, попълнен от жената на уличен бандит. Таен запис, който разкрил единствено роман на тийнейджър и марката на предпочитаните от него презервативи.

Най-накрая стигнаха до нея. Аманда погледна към Дороти, видя стиснатите й устни и се изправи.

— Ами, сюжетът се усложнява — каза тя. Всички погледи бяха насочени към нея. — Един от източниците ни твърди, че друг източник е отговорен за убийството на Джеймс Кинг.

— Кой е източникът? — попита нетърпеливо шефът.

— Бен Еванс — снимката му я няма там — смята, че Тейн Коудър или е убил Джеймс Кинг, или е помогнал на някого от организацията на Джони Г. да го тори. Но е възможно и самият Еванс да е замесен. Трябват ни още сили. Да следим всички.

— Били ли са Джони Г. или Питър Романо някъде наблизо до тази хижа?

— Джони е бил на политическо събитие за набиране на средства — рече тя. — Пийт е бил в ареста в Мористаун, Ню Джърси за някаква неплатена пътна глоба.

— Мамка му!

— Еванс е другият приятел, нали? — попита едно от ченгетата от Нюйоркското управление.

— На сина на Джеймс Кинг — отговори Аманда.

— Когото подозирахме, че е убиецът — рече друго ченге.

— И когото никой не може да открие — допълни шефът.

— Някой действа съвместно с профсъюза — каза Аманда и кимна към лъскавата снимка на Джони Г. в средата на таблото. — Не знам кой е той. Синът. Този — Бен Еванс. Профсъюзът е поел целия строеж.

— Може би нашата бивша футболна звезда Коудър — рече Дороти, облегна се назад, сплела пръсти зад врата си, — е замесен. Данъците са само началото. Също и жена му. Прилича на момиче от Скаутската организация, но е змия. Хладнокръвна.