Джон Коннолли - Игра на духове

Беше повикал медицинска сестра и тя щеше да пристигне на сутринта, за да остане да живее при тях. Баща му се беше противопоставил, но Колекционера вече не можеше да се грижи сам за него, а го чакаше много работа. Беше решил, че няма да повери самоличността на човека, когото беше убил, на Чарли Паркър. Наречете го, както щете: малък акт на непокорство, гордостта на ловеца или отказ да приема само огризките от масата на Паркър.

Много искаше да види какво са взели от къщата на Еклънд. Може да не са изнесли всичко интересно, така че едната възможност бе да претърси основно жилището във Фокс Пойнт. Докато Паркър и Ейнджъл бяха вътре, не се беше включила аларма, което означаваше, че я бяха обезвредили на влизане. След това Филип бе успял бързо да ги проследи до хотела им, така че явно имаше и някаква форма на наблюдение - може би камери. Колекционера можеше да се справи с повечето системи за сигурност, но не искаше да издава присъствието си пред Филип или Майка. Ако се наложеше, щеше да се справи с тях, но искаше първо да реши по-належащите въпроси.

Другият вариант беше да проникне в дома на Паркър и да види какво ще намери там, но бързо отхвърли тази идея като крайно глупава. След нападението, което едва не струва живота му, домът на Паркър несъмнено беше защитен по всевъзможни начини. Колекционера се съмняваше, че въобще може да стъпи в имота, без да активира някоя аларма, която да привлече Паркър, полицията или най-лошото -Ейнджъл и Луис. Не, по-добре беше да се пробва с къщата на Еклънд и да види какво ще намери там.

Баща му беше замлъкнал и го гледаше втренчено.

- Чух гласове - каза Елдрич.

- Сторило ти се е. Тук няма никого, освен нас.

Елдрич се огледа, търсейки сенки в мрака, като че ли се съмняваше в думите на сина си.

- Не тръгвай.

- Няма. Ще остана тук, докато заспиш.

- Искам да кажа, въобще не тръгвай. Остави тази работа с Раут. Не разбулвай онова, което е криел.

Колекционера отметна един кичур коса от челото на баща си.

- Няма защо да се притесняваш. Сестрата ще се грижи за всичко, а в Риобот има и лекар, когото можем да повикаме. Плаща му се добре. Ако се наложи, ще дойде за минути. Ще бъдеш в добри ръце, докато ме няма.

Елдрич отблъсна подразнено ръката му, а искрата разпали нещо от някогашния му плам. Колекционера го виждаше в очите му.

- Не се притеснявам за себе си. За теб се страхувам.

- За мен ли?

Колекционера едва не избухна в смях. Другите трябваше да се страхуват от него.

Пламъкът угасна тъй лесно, както се беше запалил. Елдрич се навъси и допря пръстите на лявата си ръка до сухите си устни, като че ли го беше обзело съмнение.

- Чуваш ли ги? - попита той. - Шепнат.

- Кой? Кой шепне?

- Опустелите.

Колекционера се наведе напред. Елдрич знаеше за тях - синът му беше разказал, но той никога не ги беше виждал и нямаше да ги види. Дори да беше извършил най-тежки грехове, Колекционера никога не би го предал на тези лешояди. Освен това те бяха неми: смъртта беше отнела езиците им. Колекционера беше сигурен в това.

Нали?

- Какво казват? - попита той.

- Шепнат името ти. И този звук...

- Какъв е той? Кажи ми!

- Мисля, че... мисля, че е смях.

Паркър се събуди малко след седем и половина сутринта. Багажът му беше приготвен, а пътят до Натик беше само два часа. Беше се обадил на Оскар Сансъм, за да го уведоми за пристигането си. Сансъм звучеше уморен, но се съгласи да се срещнат в дома му. Умората му не беше учудваща. Паркър знаеше, че след откриването на тялото на жена му той непрекъснато се разправя с полицията, медиите и адвокати. Въпреки че сега поне знаеше, че е мъртва, което може би му носеше малък, условен покой, загадката на изминалите три години, травмата от прибирането на останките и траурът можеха да изцедят енергията и на най-силния мъж.

Паркър направи малка каничка с кафе, сложи няколко филийки в тостера и отиде да вземе вестниците от кутията навън. Прочете ги на кухненската маса, после провери имейла си и написа няколко чека, които да пусне по пътя. Накрая се обади в полицейското управление в Натик, представи се и поиска да го свържат с Дона Хол, която работеше по случая Сансъм от самото начало. Каза ѝ, че разследва евентуалното изчезване на Джейкъб Еклънд и че по-късно същия ден ще разговаря с Оскар Сансъм. Направи го колкото за да демонстрира професионална учтивост, толкова и да провери какво ще се хване на въдицата: искаше да разбере колкото можеше повече за напредъка на разследването. Хол му обеща, че ще му върне обаждането, и той почака, докато тя пусне проверка за него. След половин час му позвъни. Не можа да му каже кой знае колко, освен да потвърди, че където и да е била Клаудия Сансъм през тези три години, не е живяла без покрив над главата. Аутопсията не бе установила следи от недохранване или страдания, характерни за живота на улицата. Само зъбите ѝ били в лошо състояние.