Джон Коннолли - Игра на духове

Докато пиеха кафе и билков чай, Сали извади списък с три имена: Тоби Тейър, търговец на мебели, Лидия Орзел, известна повече като Майка, финансирала разследването на Еклънд по молба на някой си Каспар Уеб, и Мишел Сулиер, историк от Уотърбъри, Кънектикът, и гост-лектор в Нюйоркския университет и колежа „Боудън“ в Мейн. Сулиер се занимаваше с психология и най-вече история на извънрелигиозните вярвания в Съединените щати. Беше специалист по развенчаване на медиуми и други мошеници и беше издала няколко книги, една от които представляваше уважавана феминистична история на вещерството. Не беше обвързана, а според бележките на Еклънд имаше котка. Самнър прие това като доказателство, че е лесбийка, защото това би потвърдило всичките му подозрения за феминистките. Нищо не можеше да разклати убежденията му в това отношение.

Тейър, първата личност в списъка, имаше жена и деца и участваше в свои собствени реклами по телевизията и в пресата. Сали намери няколко в интернет и ги показа на другите.

- Прилича на клоун - отбеляза София.

Основателна преценка. Тейър обичаше карирани костюми и крещящи вратовръзки и всеки път завършваше с поканата: „Елате да си поприказвате с Тоби!“. Сресваше косата си настрани заради оплешивялото си теме, а продукцията на рекламите за екрана беше толкова нискокачествена, че изглеждаше като желан ефект. Ричард подхвърли, че ако такъв човек му каже „добър ден“, ще погледне дали не е изгряла луната, и София се съгласи с него. Ричард ѝ се ухили, като че ли изненадан от това, а тя му отвърна с по-предпазлива усмивка. Раните от изневярата още бяха пресни и Сали предположи, че Ричард се чувства признателен за всяка трошица прошка, която София благоволеше да му подхвърли.

- И Еклънд твърди, че този човек е медиум? - учуди се Джеси.

- Пише го в бележките му - потвърди Сали, - въпреки че в медиите никъде не се споменава нещо подобно.

- Възможно ли е Еклънд да е излъгал? - попита Самнър.

- Не и ако не е фалшифицирал цялата информация в лаптопа си, но защо би правил подобно нещо? Не, мисля, че Тейър наистина има някаква дарба. Елинър също смята така. Братята са усетили, че ги търси.

- Чрез нас ли? - уточни Мадлин.

- Не, самите тях.

Това беше необичайно и смущаващо. Дори Мадлин не можеше да броди по пътищата на мъртвите.

- Изглежда, той е правел собствени проучвания още преди Еклънд да се свърже с него - продължи Сали. - Подходили са към един и същ проблем - нас - от различни посоки. Вероятно е било неизбежно рано или късно да се срещнат.

- А историкът?

- Според записките на Еклънд тя може би работи върху статия или дори глава от книга, посветена на Мъчениците от Капстед. Не приела всичко, което ѝ казал Еклънд, но била готова да помисли върху основната му теза.

- Която е?

- Че е възможно, ако оставим настрана предположенията за паранормални явления, поне част от убийствата, посочени от Еклънд, да са извършени от потомците на някогашните Братя или индивиди, повлияни от култ към Питър Маг.

- Да го еба - изруга Мадлин.

Кърк потръпна. Мадлин може да приличаше на брамин от Източния бряг, но имаше уста на каруцар.

- И така стигаме до Лидия Орзел - каза Сали. - Според Еклънд Каспар Уеб бил престъпник, при това богат. Каспар Уеб дори не било истинското му име, въпреки че Еклънд не знаеше какво е то, освен че вероятно е източноевропеец по рождение. Не бил близък с по-малкия си брат, който се подвизавал под името Майкъл Маккинън.

- Два пъти да го еба - отвърна Мадлин, разпознала името.

- Стига, Мадлин - помоли я Кърк, - наистина ли трябва да го правиш?

Тя го изгледа с нещо като съжаление.

- Има труп в мазето ви, в момента обсъждаме убийството на още трима души, а ти се оплакваш от начина ми на изразяване? Голямо мамино синче си, Кърк. Ако нямаш разумно предложение, дръж си шибания език зад зъбите.

Кърк обърна внимание, че Сали не скочи да го защити. Не можеше да я вини, защото това беше Мадлин, но въпреки това го заболя.

- Убийството на Маккинън от Братовчеда беше грешка - каза Сали.

Това беше много меко казано. По време на командировка пътищата на Маккинън и Дон се пресекли и някакъв елементарен спор за място за паркиране прераснал в свиреп скандал. Понякога на Раут и това му стигаше. Вътрешно кипял няколко месеца, а нарастващият му гняв привлякъл най-злите сред Братята като труп -лешояди, а после, докато те нашепвали в ухото му, тръгнал да търси обекта на яростта си. Ако беше знаел кой е Маккинън, щеше да стои далеч от него, но, за съжаление, никой освен най-близките му не знаел, че е роднина на Уеб. Когато изчезнал и полицията не намерила и следа от него, съпругата му се обърнала за помощ към девера си, който обаче бил на смъртно легло. Ала вместо смъртта му да сложи край на всичко, отговорността за издирването на изчезналия била прехвърлена върху Лидия Орзел, която с насърчението на вдовицата на Маккинън намерила Еклънд. Затова Братовчеда убил също съпругата и детето на Маккинън, също както, ако се наложеше, щеше да се погрижи и за Орзел, Тейър и Сулиер.