Джон Коннолли - Игра на духове

- Еклънд е разговарял с много хора по време на разследването - отвърна Сали, макар да не отговори точно на въпроса. Трябваше да бъде предпазлива. Да ги отведе до точката, от която нямаше връщане назад. - Той ни е търсил с години, макар доскоро да не е знаел, че истинската му цел сме ние, живите.

- Ако е бил толкова решен да ни намери - отбеляза Самнър, - как така не сме разбрали за него, преди да се появи на вратата ви?

Сали забеляза обвинителна нотка в гласа му, която не ѝ допадна. Въпросът предизвика одобрителен шепот от страна на две от по-възрастните двойки в стаята -Естър и Алън, които бяха пристигнали първи, и София, и Ричард. Ричард и Алън бяха братя, женени за две сестри от западащ клон на фамилията в Айова. Понякога дори на Сали ѝ се завиваше свят от брачните решения на Братята. Естър и Алън бяха последователи, не водачи. Каквото и да решеше мнозинството тази вечер, те щяха да го подкрепят. Ако по някаква случайност покажеха признаци на индивидуално мислене, Сали знаеше как да ги върне обратно в правия път. Ричард и София бяха по-умни, но въпреки това лесно се манипулираха. Самнър обаче беше отворко, въпреки че жена му, Джеси, беше свястна.

- Не мога да отговоря на това - каза Сали. - Мисля, че просто е извадил късмет, но ние винаги сме прикривали добре следите си.

- Какво се е променило?

- Получил е допълнително финансиране, което му е дало възможност да се концентрира изцяло върху манията си. Започнал е да разговаря с подходящите хора. Което ни наведе на идеята да се съберем днес. Трябва да се разправим с онези, които са помогнали на Еклънд да стигне до нас.

Тази новина не бе посрещната с всеобщо одобрение. С едно изключение Братята, присъстващи на срещата, не бяха убийци, макар да го носеха в гените си. Те бяха обикновени хора с обикновени професии и обикновен живот. Естър страдаше от артрит. Алън имаше рак на стомаха; през април щяха да станат три години. Ричард и София бяха учители, а двете им деца имаха гениални умове. Преди година-две Ричард беше изневерил на София и тя беше разбрала, но двамата го бяха преодолели и сега се стараеха да се разбират по-добре. Това, което ги свързваше, беше сделка, сключена на тяхно име преди повече от сто и петдесет години, и то само защото Маг се бе боял от възмездието, което той и неговите сродници можеше да срещнат в отвъдното. И оттогава насам потомците му плащаха цената за тази сделка.

Досега Дон Раут вършеше всичката мръсна работа, но той беше мъртъв. Стивън Лий имаше някои полезни страни, но той не беше инициативен и не обичаше да оставя майка си. Освен това предпочиташе да убива жени, което безпокоеше Сали.

- Имаш ли имена? - попита Алън.

- Да.

- Откъде знаеш, че Еклънд не те е излъгал или не е скрил нещо? - попита Самнър.

„Майната ти, Самнър.“

- Това вече мога да ви докажа - отвърна Сали.

Стаята се намираше до мазето. Самнър предполагаше, че заема не повече от три на три и половина метра, но изглеждаше достатъчно здрав строеж, за да не е участвал Кърк в изграждането ѝ. Сали поясни, че предишните собственици са я облицовали с плочки и са я свързали с канализацията, за да поставят душ и тоалетна, но са продали къщата, преди да я завършат. Подът беше бетонен, а плочките по стените - кремави. Всичко беше щедро опръскано с кръв.

Не всички виждаха мъжа, който лежеше прикован за една тръба в ъгъла, така че след като приключиха със зяпането, тези, които стояха най-отпред, трябваше да се отдръпнат и да направят място на другите. Помещението не беше много студено, защото от другата страна на стената се намираше котелът, но мъжът въпреки това зъзнеше. Беше чисто гол с изключение на изцапаните боксерки, а върховете на оцелелите пръсти на ръцете и краката му бяха посинели. Остатъците от другите бяха грубо обгорени. Очите му бяха покрити с марля и увити с бинт, а устата му беше залепена. Той се обърна към новодошлите и се опита да каже нещо, но то не се чу.

- Господи, каква миризма - продума Естър.

Дори Самнър, който познаваше отблизо тръбите и канализацията, трябваше да признае, че е доста противна.

- Мием го с маркуча веднъж дневно - обясни Кърк. - Това донякъде помага.

- Кой е отрязал пръстите му? - попита София.

- Аз - отвърна Сали.

- Трудно ли беше?

- Само с палците.

Тя се обърна към Самнър.

- Разбра ли защо му вярвам?

- И още как.

Човек би признал какво ли не, само и само да избегне още ампутации.

- В колата му имаше лаптоп. Той ни даде паролата. С нея проверих всичко, което ни каза.