Джон Коннолли - Игра на духове

- Хайде, Слипър - каза той, когато приключи, - време е да се прибираме.

Той пресече улицата, като си подсвиркваше.

От прозореца на спалнята си Сали Бъкнър го наблюдаваше как се отдалечава.

Рос познаваше Каспар Уеб само като име, но според информацията, с която разполагаха федералните служби, бизнесът му вървеше към закриване, а последвалата фрагментация на престъпните му начинания вероятно беше добре дошла за всички. Той звънна няколко телефона от относителната дискретност на секцията за изпълнителски изкуства, за да потвърди някои детайли, след което се върна на масата.

Както се оказа, федералните гледаха на Филип като на едно от множеството болтчета в машината на Уеб, а на Майка - като на издигнала се секретарка. Името ѝ всъщност беше Лидия Орзел, въпреки че хората на Рос не бяха сигурни дали е истинското. Лидия Орзел беше изникнала преди няколко десетилетия напълно оформена и лишена от минало.

- Какво повече да кажем за проницателните познания на ФБР за подземния свят - отбеляза саркастично Паркър. - Вие наистина ставате все по-зле, откакто умря Хувър.

- Въобще нямахме доказателства, че Уеб е престъпник, само подозрения и догадки. Той изникна от сенките с известно богатство и управляваше дейността си с помощта на клетки - имаше мъже и жени, които работеха за него, без да имат никаква представа кой е крайният им работодател, така че и дума не можеше да става за инфилтрация. Вероятно имаше само трима-четирима приближени, като можем само да гадаем за степента на доверие, което е имал на всеки от тях.

- С изключение на Майка.

- Ако може да ѝ се вярва.

- Не видях друг кандидат за мястото, а Винсънт Гарон е мъртъв.

- Това го знаехме. Помощникът му, Тери Нейкъм, също изчезна от полезрението.

- Майка спомена, че е гледала как дерат някого жив, но не каза кой е бил и кога.

- Независимо дали Нейкъм се е озовал под земята с кожа или без, почти сигурно е, че е там. И двамата бяха хвърлили око на трона на Уеб. Ако не стоят на пътя ѝ, Майка е свободна да действа, както намери за добре.

- Забравяш за Филип.

- Сигурен ли си, че е син на Уеб?

- Има характерната красота на баща си - прилича на зле направен манекен за катастрофи. Освен това мирише на погребална агенция, но това може да е случайно.

- Той е проблем на Майка, не наш. Очакват ли да им докладваш по случая с брата на Уеб и неговото семейство?

- Останах с чувството, че придържането към последната воля на Уеб, включително въпроса с брат му, е по-важно за Майка, но не чак толкова за Филип.

Рос допи виното си. Чашата на Паркър беше почти пълна. Доволен беше от самодисциплината си.

- Ако мога да изразя предпочитание, бих казал да оставим канала за комуникация отворен - каза агентът. - Ние обичаме предвидимостта. По времето на Уеб и италианците, ограничени в Бостън, Североизтокът беше, общо взето, балансиран. Разпадането на интересите на Уеб би означавало преразпределение, но по вече съществуващи линии. Освен това ще даде възможност на щатските и федералните власти да пробият и да осуетят много намерения. Интересът на Майка към твоето разследване може да се окаже полезен за това.

- Ще получа ли значка „Млад агент“?

- Не, само моята вечна благодарност и съответните преводи по сметката си.

Има моменти, в които човек трябва да изиграе добре картите си. Това беше един от тях и Паркър чакаше именно него.

- Няма да се опитвам да измъкна информация от Майка, само и само да подплатиш доклада си накрая. Ти не си виждал нито нея, нито сина ѝ. Не са от хората, с които имам желание да се срещам. Освен това, ако не пропускам нещо, ти използваш държавни средства, за да разследваш изчезване, за което не искаш приятелчетата ти в агенцията въобще да знаят. Ясно ми е, че вероятно криеш важна информация за Еклънд от мен по причини, които дори няма да си дам вид, че разбирам.

Изражението на Рос, бездруго далеч не топло, съвсем охладня.

- Какво искаш?

Паркър бръкна в чантата си и извади няколко листа: последният принос на Ейми Прайс към неговите дела.

- Ти не използваш само мен, но и приятелите ми.

- И?

- Един жест на благодарност няма да остане незабелязан.

- Още пари ли? Не мисля, че ще стане.

- Не им трябват пари, но може да им окажеш практическо съдействие, което ще помогне и на теб самия. Луис няма досие. Ейнджъл обаче има.

- За което, нека ти напомня, се наложи да разчистя не една каша и да успокоя не един разбунен дух в местната и щатската полиция. Що се отнася до Луис, фактът, че никога не е бил осъждан, не означава, че се е изплъзнал от радара.