Джон Коннолли - Игра на духове

Мадлин беше на практика матриархът на Братята. В рода имаше и по-възрастни от нея, но те можеха само да ядат, да спят и от време на време, но невинаги, да стигат навреме до тоалетната. Мадлин беше на седемдесет и шест, но изглеждаше с десет години по-млада. Беше слаба и висока и харесваше някакъв загадъчен френски парфюм, който напомняше на Кърк на умрели кабаретни артистки.

Мадлин още виждаше духовете, но откакто Сали излезе на преден план, вече не ѝ се случваше толкова често. Стивън Лий, единственото ѝ дете, дебел и лъскав като статуетка на Буда, така и не се беше оженил, оставайки изцяло предан на майка си. Повечето хора смятаха, че когато Мадлин се спомине, заедно с нея ще трябва да погребат и него, жив или мъртъв.

Когато пристигнаха, Кърк беше в мазето и се фукаше с мазилката си на Самнър, който работеше в строителството. Самнър си помисли, че е цяло чудо, че цялата къща не се е стоварила върху главите им, ако това беше върхът на майсторските му умения, но се постара да запази мнението си за себе си. Реши обаче да каже нещо по въпроса на Сали на тръгване, ако ще и само да намекне, че би било добре всички инструменти на Кърк загадъчно да изчезнат и повече да не се намерят.

Самнър пиеше бира, Кърк караше на безалкохолни. Беше прихванал някои баптистки идиотии, помисли си Самнър. Всички си имаха начини да се сливат с общността - доброволен труд, участие в патрули, Ротари клуб и прочее, - а Кърк и Сали от самото начало предпочитаха църквите. Едно беше да ги използват като прикритие, но съвсем друго да приемат сериозно думите им. Това нямаше да им помогне. Нямаше да им донесе спасение.

Двамата мъже се качиха горе, за да поздравят Мадлин и Стивън Лий и цялата група се намъкна в дневната. Някои трябваше да седнат на пода, други на подлакътниците на диваните и дръжките на столовете. Отдавна не се бяха събирали в такъв пълен състав, освен за погребение или сватба, като последните минаваха много бегло за щастливи събития, особено ако в семейството влизаше външен човек. Затова Братята, като цяло се женеха за далечни братовчеди, така че да няма тайни помежду им. Когато все пак се женеха за някой извън рода - а това все пак беше добро за гените, -полагаха старание да крият истината от партньорите си. Безброй поколения на хора, влезли в тази фамилия отвън, прекарваха целия си живот в неведение какво ги очаква в момента на смъртта им, без да знаят, че са обрекли себе си, децата си и децата на децата си на проклятие от мига на консумацията на брака.

Хората, събрани в дома на Бъкнърови, бяха все кръвни роднини, въпреки че Кърк и Сали бяха единствените брат и сестра, които поддържаха интимни отношения помежду си. Подобни връзки не бяха непознати сред Братята, а и в този случай според всички така беше най-добре. Не се налагаше Сали да носи бремето сама.

Всички знаеха защо са тук. Братовчедът, Дон Раут, беше мъртъв, а тялото му още липсваше. Жените бяха усетили момента на смъртта му, а Сали и Мадлин даже бяха изпитали част от болката. Сега се бяха събрали, за да разберат какво се е случило и как трябва да процедират оттук насетне.

Сали не беше казала на никого, но Мадлин знаеше за частния детектив Еклънд. Кърк очевидно също знаеше, защото си беше вкъщи, когато Еклънд се появи на вратата, но Сали не беше длъжна да се консултира с другите, преди да действа. Тя веднага схвана заплахата, която той представляваше, а единственото хубаво в цялата работа бе, че Дейвид Фериър и неговата кучка бяха заминали за уикенда, така че никой не забеляза, когато той влезе в къщата, нито когато Кърк откара колата му по малките пътища до автоморгата на Стивън Лий, където тя стана на скрап, преди да я огрее слънцето.

Братята слушаха, докато Сали им разказваше всичко, което се бе случило, чак до момента, когато изпрати Раут да разчисти дома на Еклънд от уличаващи материали. Пропусна думите, които Елинър беше написала на прозореца в банята. Не знаеше какво означават; знаеше само, че Елинър ги беше написала с гняв и страх. Сметна, че е най-добре да не всява тревога, докато не научи нещо повече. И сега си имаха достатъчно тревоги на главата. Мадлин беше изключение; с нея щеше да сподели всичко по-късно.

- Е, какво ще правим? - попита Джийнет.

Тя беше пристигнала с по-малката си сестра, Брайъни, и по-големия си брат, Арт. Родителите им бяха загинали в автомобилна катастрофа, когато двете сестри бяха в средата на пубертета, а Арт едва беше навършил двайсет и една. Момчето се грижеше за сестрите си с помощта на останалите Братя, но Джийнет беше тази, която винаги демонстрираше най-голяма зрялост. Сали си мислеше, че двамата с Арт скоро може да започнат да спят заедно, ако вече не го правеха. Личеше си по начина, по който се гледаха един друг; по ръката на Арт, отпусната върху бедрото на сестра му. Щеше да я попита, преди да си тръгнат. Може би най-после се явяваше следващият лидер и скоро Сали щеше да може да предаде юздите на Джийнет и брат ѝ. Имаше приятна симетрия в хода на събитията.