Джон Коннолли - Игра на духове

Тъкмо когато младежите се канеха да влязат вътре с Кърк и Сали, жената на Фериър сви по улицата със своето субару. Тя спря, свали прозореца си и двете със Сали поговориха може би минута, преди Ета да продължи нататък и да паркира на алеята пред дома си.

Когато влезе, мъжът ѝ я чакаше.

- Какво става там? - попита той.

- Къде?

- У Бъкнърови. Да не организират парти?

Тя настръхна. Нямаше други думи, с които да се опише реакцията ѝ. Ако беше животно, цялата ѝ козина щеше да е щръкнала.

- Не, не организират. Пралеля им е починала - последната от своето поколение в рода им. Сали сподели, че сякаш част от историята им си е отишла. Жената е живеела сама и сега имало много неща, за които по-младите трябвало да се погрижат. Сали се обадила на роднини, поне на тези, които живеят по-близо, за да решат откъде да започнат. Парти! Божичко, надявам се поне малко да се засрамиш.

Това нямаше да стане, но Фериър успя да овладее изражението си, така че да наподобява известно разкаяние, ако ще и само в името на домашния мир, и каза, че съжалява. В отговор жена му каза само „Хм“, което беше повече от красноречиво, и отиде да събира курабийки, вино, бонбони и каквото друго намери, за да занесе на Бъкнърови. Фериър наблюдаваше суетнята ѝ.

- Защо им носиш курабийки? Тази жена е проклета сладкарка.

- Тихо!

- Освен това са баптисти. Те пият ли вино? Почти сигурен съм, че не употребяват.

- Предупреждавам те.

Фериър се върна на бюрото си и се загледа в автомобилите, паркирани отсреща. Той не беше нито неразумен, нито напълно безчувствен човек, но не можеше да изпита никакво състрадание към Бъкнърови и недодяланите им роднини въпреки загубата им.

Той все още стоеше до прозореца, когато жена му се появи с кошница провизии и я тупна върху тетрадката му със стихове.

- Ей! Гледай какво правиш!

- Не, ти гледай! Писна ми от това. Семейство Бъкнър не са направили нищо, с което да те засегнат, освен че гледат само в собствената си паница. Ти си любопитен, коравосърдечен човек, но аз ще ти дам шанс да се изкупиш поне в моите очи и да докажеш на Бъкнърови, че не си пълен изрод. Занеси им тази кошница и им изкажи съболезнования като нормален човек.

Фериър знаеше, че е безсмислено да спори с жена си, когато е в такова настроение. Слипър застана на вратата и залая. Бездруго трябваше да я разходи.

Фериър можеше да я ползва за оправдание, та да не изглежда като побъркана скаутка 15 15 В САЩ има обичай момичетата от скаутските организации да продават бисквити по домовете с благотворителна цел. - Бел. прев. с проблеми с половата идентичност.

- Добре - съгласи се той, - ще го направя.

Жена му се завъртя на пети и си излезе.

Кърк Бъкнър изглеждаше учуден да види Фериър на прага си и Фериър не можеше да го вини за това. След онзи инцидент с безалкохолното на моравата преди години, двамата съумяваха да се държат учтиво един с друг, но нищо повече. Фериър непохватно му връчи кошницата, като се мъчеше да не вдигне Слипър за нашийника. Зърна Сали, която стоеше на кухненската врата с купа с чипс в ръка, а в дневната отляво видя едната половина на дебелата двойка с бира в ръка. Може би не са толкова строги баптисти, помисли си той, или роднините им не се интересуват от обичаите им.

- Ета ми каза за загубата ви. Много съжалявам. Решихме, че това може да ви бъде от полза - за гостите.

Кърк се поколеба за миг, после взе кошницата.

- Много мило от ваша страна. Ценим жеста ви.

Сали се приближи и Кърк се отдръпна, за да ѝ направи място. Фериър отново се почуди кой от двамата носи панталони в този брак и това определено не беше Кърк.

- Моля ви, предайте благодарности на Ета - каза тя.

Нещо в гласа ѝ убоде Фериър като игла в окото. Сякаш Сали добре знаеше, че той няма нищо общо е проклетата кошница.

- Непременно - отвърна той.

„Мътните ви взели и вас, и противните ви роднини.“

Той се обърна толкова рязко, че Слипър не успя да се завърти навреме и изквича. Вратата се затвори зад гърба им, но Фериър не погледна повече назад. Разходи Слипър чак до голф игрището, на което беше забранено за кучета, и от яд я пусна да се промуши през една дупка в оградата и да се изходи до дупка номер осемнайсет. Вече се беше стъмнило, така че скоро тръгна към дома си, но по пътя спря пред къщата на Бъкнърови. Завесите в дневната не бяха плътно затворени и през пролуката се процеждаше светлина.

Фериър имаше химикалка в джоба на якето си. Винаги носеше химикалка и бележник, в случай че му хрумне някоя идея или, което по-често ставаше, че се наложеше да си запише задачите, възложени от жена му. Под прикритието на мрака и буса той бързо записа марките и номерата на всички автомобили, паркирани на и около алеята на съседите. Един от тях, бежов „Шевролет Блейзър“, имаше стикер с надпис „Подкрепете учителите в общността си“, което изглеждаше като покана за някой недоволен ученик да го надере с ключ или залее с киселина.