Джон Коннолли - Игра на духове

По идея на Рос действията на ОФП бяха започнали като опит да увеличат натиска върху Прайър с надеждата да го привлекат за информатор. Поне това знаеше Паркър, но си даваше сметка, че Рос нарочно възбужда интереса му. Рос никога не разкриваше нищо просто така.

- И как мина?

- От днес следобед е обвиняем.

- За какво?

- Част от транзакциите на компанията не минаха проверката на Отдела за финансови престъпления.

Това не изненада Паркър. Неговият дядо, вече покойник, беше най-честният човек, когото познаваше, личност с изключителен морал и неподкупност, но ОФП със сигурност биха намерили начини да го изкарат изпечен мошеник.

- Той как реагира?

- Адвокатите му пледират друго. Оспорват обвинението.

- Като гледам, ще се проточи.

- Разследването не спира.

- Убеден съм.

- Започна като опипване на почвата, при това не съвсем без връзка с теб, но изглежда, нещо се хвана на въдицата.

Рос беше използвал въоръженото нападение, след което Паркър трябваше да се бори за живота си, за да увеличи натиска върху онези, които имаха причина да искат смъртта му. Паркър щеше да се радва повече, ако беше израз на искрена загриженост, а не повод да размърда федералните.

- И какво по-точно?

- Предстои да разберем. Да кажем, че Прайър се улови на въдицата и вече се гърчи. Каквото и да приказват адвокатите му, той е уязвим.

Виното пристигна - качествено „Каберне совиньон“. Рос не си направи труда да каже „наздраве“ с дума или поне жест, а направо я надигна. На Паркър му се стори, че телохранителката му го гледа завистливо над капучиното си.

- Прайър в списъка ли е? - попита Рос, след като изплува от чашата си.

- Не - отвърна Паркър, - Прайър не е в списъка.

- Сериозно трябва да помислиш дали да не ми го дадеш вече.

- Мислил съм. И реших да не го правя.

- Още ли вярваш, че ще откриеш нещо, което ние не можем?

- Да кажем, че просто ми харесва да те дразня.

- Тази вероятност става все по-голяма с всеки изминал ден. Ако намериш името, което търсиш, непременно го драсни на листче и го залепи на гърба на хладилника си, та и ние да го узнаем, когато те пречукат.

- Задължително. Заради тази работа с Прайър ли се движиш с въоръжена компания?

- Както вече ти казах, беше по настояване на други.

- Наистина ли мислиш, че Бакерите могат да те подгонят заради Прайър? Това би било голяма стъпка - да убият федерален агент.

- Хората, които търсим, не са типичните.

- Значи рискувам живота си, като се навъртам около теб?

- Сега знаеш как се чувства останалата част от човечеството в твое присъствие.

- Много смешно. Колкото и да ми е неприятно да отпиша убийството ти като решение на който и да било проблем, по-лесно ще им бъде просто да се отърват от Прайър.

- Мина ми през ума.

- И на Прайър също, бас ловя.

- Подхвърлихме го по време на разговорите си с него. Жабешката му усмивка дори не трепна.

- Като го спомена, наистина има жабешка усмивка. Мислиш ли, че знае нещо, което ти не знаеш?

- Да, предполагам, и то доста, но е готов да чака, докато ни писне. Такъв случай може да се проточи с години, преди да стигне до съда. Кой знае какво ще се промени за толкова време?

- Допускам, че имаш идеи.

Рос отпи от виното си. В заведението свиреше тиха музика. Паркър гледаше през прозореца как вятърът отвява снега от покривите и го посипва по главите на нищо неподозиращите минувачи долу.

- Ако Прайър не се пречупи, вероятно ще заплаша, че ще го пусна. Всички обвинения ще бъдат свалени.

- И?

- И ще разпространя по неофициални канали, че ни е сътрудничил и възнамерява да продължи да го прави. Може да те убедя да ни дадеш някои имена, най-добре такива, които имат, макар и бегла, връзка с работата му. Ще започнем да ги притискаме.

- И така ще притиснете Прайър.

- Именно.

- Това може да го убие.

- Това е риск, който и той, и ние ще трябва да поемем.

- Мисля, че просто обичаш да водиш маймуни за носа.

- Само ми кажи, когато халката започне да ръждясва.

- Адвокатът ми смята, че въобще не е трябвало да сключвам споразумение с теб.

- Господин Кастин ли? Говорих с някои от юристите ни, които бяха принудени да се разправят с него. Надяват се скоро да се възстановят от преживяното.

- Той ще се радва да го чуе.

- Предполагам, че те е предупредил за крайните последствия, ако не предадеш списъка. Бакерите и техните съюзници рано или късно ще разберат, че е у теб. Ще се очертае закономерност в случаите и те ще я забележат. Не са глупави. И когато това стане, ще стигнат до теб. Ако имаш късмет, просто ще те убият.