Джон Коннолли - Игра на духове

Мрак и същества, които се движеха из килийките на пчелната пита, наречена свят.

Филип наблюдаваше майка си, която си наливаше още една чаша чай. Сигурен бе, че когато умре и плътта ѝ изгние, костите ѝ ще се окажат целите в кафяви петна.

Той обичаше майка си.

Той мразеше майка си.

Макар и не толкова, колкото мразеше баща си.

- Имам работа за теб - каза Майка.

Филип не се наежи, въпреки че му говореше като на момче за всичко. Беше положил много усилия да си изгради външност, която не показва емоции. Случеше ли се тя да се пропука, както когато Паркър му се подигра за бащиното наследство, той изпиташе дълбоко разочарование от себе си. Предната нощ не беше спал добре, а съзнанието му го измъчваше с разнообразни вариации на сблъсък с детектива и неговите приятели, всички от които завършваха с просването им върху земята или направо под нея. Всяка проява на слабост утежняваше положението му. Ако искаше да бъде лидер, трябваше да се научи да се държи като такъв.

- Разбира се, Майко - каза той. - Какво искаш да направя?

- Да напуснеш.

Тя преглеждаше купчина документи: отбелязваше някои, на други залепяше малки цветни листчета, трети отделяше за унищожаване. Той сдържа импулса си да изтръгне книжата от ръцете ѝ. Тя разделяше и изхвърляше бъдещето му пред очите му и даже не си правеше труда от благоприличие да го попита за мнението му. Като че ли дори изпитваше удоволствие от начина, по който демонстративно го изключваше от тези решения, като едновременно работеше и разговаряше с него, вместо да се погрижи за бизнес делата в собствения си кабинет.

Думите ѝ обаче го объркаха.

- Как така да напусна?

- Безпокоя се, че последното разпореждане на...

Паузата беше съвсем кратка, но Филип бе прекарал твърде много време в компанията на майка си, за да не я забележи.

„Хайде - помисли си той, - кажи го поне веднъж: на баща ми.“

Ала Майка, както винаги, отказваше да признае произхода на сина си. Странна игра беше това. Още от малък Филип подозираше, че Каспар Уеб е негов баща, въпреки че той не показваше никаква привързаност към него и не проявяваше интерес към настоящите или бъдещите му занимания. През голяма част от живота му двамата с Майка обитаваха едно крило на къщата на остров Блок, но едва в тийнейджърските си години Филип започна да разбира, че Каспар Уеб, за когото Майка работеше като секретарка, е нещо повече от богат самотник.

Филип подозираше, че зачеването му е било плод на кратка афера, на моментна слабост и сладострастие от страна на Майка и Уеб. Не смяташе, че е продукт на изнасилване, защото предаността на майка му към Уеб в такъв случай би била необяснима, но не си спомняше да е виждал и един топъл жест помежду им.

Докато размишляваше, Филип се улови, че върти деформираните си пръсти, сякаш се опитва да ги скрие. За него те бяха свидетелство за порочното му родословие, физически символ на провала му. Понякога забелязваше отвращението, с което ги гледаше Уеб, а може би това беше само хитър номер на ума му, за да оправдае последвалите му действия.

Уеб остана далечна, недостижима фигура в живота на Филип чак до края, когато болестта ограничи движенията му и той реши да се премести от остров Блок в апартаментите в Бижутерския квартал, където скоро се оказа прикован към леглото и вцепенен от медикаменти. Въпреки почти денонощното бдение на цяла свита от медицински сестри и посещенията на лекари, по-голямата част от грижите остана в ръцете на майката на Филип, а от време на време и в неговите собствени, и тогава той заемаше мястото си до леглото на стареца. Към края Уеб дишаше с кислородна маска и оставаше в съзнание само за няколко минути на ден. Смъртта щеше да бъде една последна малка крачка, елементарен преход от битието към нищото.

Затова Филип му помогна да я направи. Просто стисване на тръбичката с кислород. Сподавен опит за глътка въздух. Спазъм.

Край.

Когато алармата се задейства, Филип вече сам викаше за помощ. Сестрата, която си почиваше в съседната стая, се опита да реанимира Уеб, но сърцето му най-после се беше предало. Не че беше неочаквано, но усилията на сестрата се сториха на Филип доста повърхностни. Майка не беше там. Почиваше си в малкото си жилище в съседната сграда. Когато дойде, тя хвана ръката на мъртвеца. Не заплака. Но и не погледна и не продума на сина си.

През следващите месеци тя с нищо не намекна, че подозира връзка между Филип и смъртта на Уеб. И защо да го прави? Уеб беше стар и болен. Дори лекарите се учудваха, че е издържал толкова дълго.