Джон Коннолли - Игра на духове

- Проблемът не е Луис, а Ейнджъл. Цената за издирването на Еклънд току-що се покачи.

Той връчи документите на Рос, който ги прегледа набързо.

- Постъпки за запечатване на досието му в щата Ню Йорк - каза той, когато приключи. - Добре сте поработили двамата с госпожица Прайс.

- Досието на Ейнджъл усложнява някои сфери на живота му, включително

притежанието на оръжие. Бихме предпочели закриване, но в Ню Йорк опция. Доста услуги ползвахме, за да се справим бързичко с това. Както виждаш, налице е известно объркване за възрастта на Ейнджъл към момента на престъплението, заради което се е озовал на Райкърс 16 16 Остров, на който е разположен главният затворнически комплекс на щата Ню Йорк. - Бел. прев. - и то за обир, при който никой не е пострадал.

няма такава

- Много трогателно, но не виждам как засяга мен.

- Бих искал да подкрепиш молбата.

- Официално или неофициално?

- Ще се задоволим и с второто, стига да постигнем желания резултат. Освен това знаем, че информацията за Ейнджъл е в базата с данни на ФБР, а Бюрото, бидейки федерална агенция, не е длъжно да следва заповеди, издадени от щатски съдилища. Трябва да се уверим, че решението на щата ще бъде приложено от всички засегнати институции.

- Така че още един твой приятел може да продължи безнаказано да стреля по хората?

- Не - отвърна Паркър, - за да може да стреля безнаказано по когото трябва.

Едно можеше да се каже за специален агент Едгар Рос: не си падаше по увъртанията и хъмканията.

- Ще трябва да поговоря с шефовете. Ще видя какво мога да направя. А ти може да добавиш няколко страници от онзи твой списък. Вероятно ще помогне сделката да мине по-гладко.

- Сигурен съм, че мога да намеря две.

- Сигурен съм, че можеш да намериш пет.

- Три да са.

Добре се получи. Паркър беше готов да предложи доста повече.

Рос облече якето си и двамата си стиснаха ръцете.

- Тази работа с Уеб е интересна, но главното остава Еклънд - напомни той.

- По този повод - подзе Паркър, тъкмо когато Рос се обръщаше да си ходи.

- Да?

- Каза, че разследването за Еклънд не трябва да стига до ФБР, а ми се явяваш с двама федерални агенти. Не виждам логиката.

Рос се намръщи.

- Кой каза, че са федерални агенти?

Паркър потегли обратно към Портланд. Малко преди „Кененбънк Сървис Сентър“ движението беше забавено заради камион с ремарке, който беше поднесъл и сега лежеше обърнат на пътя. Паркър реши да спре и да си вземе кафе, най-вече за да има какво да прави, докато разчистят шосето. Когато се върна в колата си, светна лампата вътре и намери подслушвателя. Щеше да играе играта на Майка, но не и тази на сина ѝ.

- Майната ти, Филип.

Той изтръгна бръмбара и го смачка с подметката си на асфалта.

На вечеря Сам беше особено притихнала. Рейчъл не обърна внимание: беше заета с подготовката за съвещанието на другия ден, на което щеше да се вземе решение за финансирането на нейното бихейвиористично изследване, и дори не гледаше какво яде: цялото ѝ внимание беше погълнато от екран пред нея.

Седяха на масата в кухнята на преустроените конюшни, които служеха за техен дом. Обикновено вечеряха с родителите на Рейчъл само два-три пъти през седмицата и в почивните дни. Въпреки че живееха стена до стена, не искаха да се чувстват като в дядовата ръкавичка.

Сам буташе зеленчуците из чинията си. Беше изяла по-голямата част от пилето и малко от ориза, но не беше гладна.

- Може ли да стана, мамо?

Рейчъл вдигна поглед.

- Не си си изяла вечерята.

- Не искам повече.

- Лошо ли ти е?

- Не, просто не ми се яде повече.

- Добре, щом си сигурна. Какво ще правиш сега?

- Ще отида в стаята си.

- Сигурна ли си, че си добре?

- Да.

- Тогава ела тук и ме прегърни.

Сам се подчини, но се притисна съвсем за кратко в майка си, а очите ѝ останаха отворени. После отиде в стаята си, погледна напуканите стъкла. Беше спуснала завесите, майка ѝ или баща ѝ щяха да открият счупения прозорец още на другия ден, когато донесат изпраните ѝ дрехи. Дори да оставеше завесите спуснати, те просто щяха да ги дръпнат.

Сам се съблече и си легна. Когато майка ѝ дойде да я нагледа, се престори на заспала и само се размърда, когато почувства целувката на бузата си. Още беше гневна, още беше тъжна, но след малко наистина заспа и сънува огньове.

Мадлин пристигна последна в дома на семейство Бъкнър. Минаваше седем вечерта. Докара я синът ѝ, Стивън Лий, но Дейвид Фериър не беше наблизо да ги види. Жена му вече беше заявила, че ѝ е писнало от глупостите му тази вечер - и всички вечери в близко бъдеще, - и го беше принудила да отиде при нея в кухнята, за да изиграят няколко ожесточени рунда на джин руми 17 17 Вид игра на карти. - Бел. прев. , смекчени само от двете чаши истински джин. Затворената врата и прозорците, гледащи към задния двор, не даваха никакъв шанс на Фериър да следи случващото се в дома на Бъкнърови.