Джон Коннолли - Игра на духове

- Може би не е трябвало да убива Маккинънови - обади се Джеси. - Не е ли имало риск да привлече повече внимание? - Сали хвърли бегъл поглед към Мадлин, която едва забележимо кимна. Изпита странно чувство на облекчение. Досега само двете знаеха това, което сега щяха да споделят с останалите.

- Ако не бяха те, щеше да бъде някой друг - каза Сали. - Затварянето на устата на госпожа Маккинън беше, макар и временно, решение не на един, а на два проблема.

- Какъв е бил другият? - попита София.

Този път отговори Мадлин, която следеше баланса на дълговете между живите и мъртвите - цената на сделката, сключена от Питър Маг сред пламъците в Капстед. Тогава той се бе спазарил с едно същество, което наричаше себе си ангел. Проклятието щеше да тегне върху всички идни поколения. Братята щяха да получат пощада за греховете си. Ангелът щеше да скрие тях и техните потомци от божествената правда. Единственото, което искаше в замяна, беше кръв. Убежището в отвъдното трябваше да бъде изкупено с убийствата на невинни в настоящето. Братята щяха да сеят страдание, за да не понесат самите те такова.

- Все по-трудно става да правим, каквото е нужно, за да подхранваме пламъците. Технологиите, камерите, ДНК изследванията правят убийствата много по-рисковани, отколкото в миналото. Всяка смърт ни дава малко време, но родът ни се разраства, раждат се нови поколения, а усилията ни не нарастват пропорционално. Дон действаше от наше име, а Стивън Лий помагаше, където можеше, но това не беше достатъчно. Ако ставаше дума за банка, може да се каже, че средствата ни са почти изчерпани. Отишлите си стават все по-неспокойни. Излишно е да ви казвам какви ще бъдат последствията за всички ни, ако не успеем да удържим на своята част от сделката. Така че ако убием тези тримата плюс Еклънд и Маккинънови, ще решим проблема, поне засега.

- Но за колко време? - попита Самнър.

- За десетина години. Или повече.

Тя не знаеше със сигурност, но ѝ се струваше, че е така. Пък и дотогава Джийнет щеше да бъде достатъчно голяма, за да се включи в решенията, и достатъчно зряла, за да действа. Сали и Мадлин бяха поговорили с нея, преди да си тръгне, и тя беше потвърдила, че с брат ѝ са се „сближили“, както се изрази тя. Освен това им бе казала, че вижда момиче. То още стояло на разстояние от нея, но бавно се приближавало. Сали се зарадва на новината, потвърждаваща всичко, на което се бе надявала за Джийнет.

Присъстващите двойки се спогледаха - мъжете с жените си и всички помежду си. Самнър сви рамене.

- Значи май е решено.

- С кого ще започнем? - попита Ричард.

- Сулиер би трябвало да е най-лесна - каза Сали. - Но ми се струва, че едновременно трябва да се разправим и с Тейър. Еклънд му е вярвал, а фактът, че не намираме информация за способностите му, означава, че е внимавал да ги държи в тайна. Само измамниците се хвалят.

- Ами Орзел?

- Тя ще бъде най-трудната. Казала е на Еклънд, че след смъртта на Уеб почти не излиза навън.

- Дали се страхува? - попита Ричард.

- Не, мисля, че е в траур.

- Сама ли живее?

- Някои от хората на Уеб се навъртат наоколо.

- Хората на престъпника? Те ще бъдат въоръжени.

- Най-вероятно. Но тя има и син - усмихна се Сали. - И според Еклънд той май има доста смесени чувства към майка си.

И така, беше решено. Сали, подпомогната, доколкото е възможно, от Кърк, щеше да поеме Сулиер, защото предполагаха, че жена по-лесно ще спечели доверието ѝ от мъж, а Ричард, с помощта на Самнър, щеше да убие Тейър. Самнър работеше за себе си, а училището на Ричард беше в кратка ваканция. Сали и Кърк бяха гъвкави; трябваше само Сали да прехвърли на някого заявките за печива. Една жена на Пати Бест ѝ помагаше с по-големите поръчки и я покриваше, когато искаше да си вземе отпуск. Тя щеше да се зарадва на допълнителния приход.

Благодарение на Еклънд разполагаха с адресите и на трите мишени. Нужна бе известна координация, но нямаше да е трудно да се отърват от Сулиер и Тейър в рамките на един ден. След това можеха да насочат вниманието си към Лидия Орзел.

Взеха си довиждане. Сали погледна към къщата на Фериър. Минаваше полунощ и всички стаи бяха тъмни. Стивън Лий завъртя колата си назад към вратата на гаража, за да могат Кърк и Ричард да изнесат тялото на Еклунд, прибрано в черни чували за боклук, и да го хвърлят в багажника. Трупът на детектива щеше да последва съдбата на автомобила му, смачкан и изгубен сред останалите отпадъци в моргата на Стивън Лий в Уест Абът, на петдесетина километра от Търнинг Лийф.