Джон Коннолли - Игра на духове

- Остави на мен - повтори Мокси. - Сега ти се струва, че това е краят на света, но не е. Гарантирам ти. Върви да си вършиш работата, но помни какво ти казах: не стреляй и не позволявай да стрелят по теб. Аз ще се оправя с другото.

После си казаха довиждане. Паркър прибра телефона си.

Драйфаше му се.

„Човекът е малка твар, а нощта е огромна и пълна с чудеса. “

Лорд Дънсейни

Сам лежеше в леглото, дръпнала одеялото до брадичката си. Беше казала на майка си, че не се чувства добре, а Рейчъл бързаше твърде много за срещата, на която щеше да се разглежда бюджетът ѝ, за да задълбава. Родителите ѝ я увериха, че ще я наглеждат, но когато я поканиха да отиде на гости в тяхната къща и да си полегне на дивана, Сам отказа. Затова сега дядо ѝ седеше в дневната на конюшнята, четеше вестник и слушаше радио.

Сам не излъга, като каза, че ѝ е лошо. Коремът я болеше, откакто бе намерила писмото от адвоката. И преди това бе имала чувството, че майка ѝ е намислила нещо, но никой не казваше нищо на глас и Сам го отдаваше на работата и постоянните тревоги, и страхове след случилото се миналата година. Откакто лошият човек отвлече Сам от градината до дома им, майка ѝ не искаше да я изпуска от поглед. Не ѝ позволяваше дори да играе навън, освен ако не стои съвсем близо до къщата, където някой от тримата възрастни можеше да я наглежда. Каквото и да говореше Сам, не можеше да я накара да облекчи режима. А никой нямаше да я отвлече отново...

Никой не разбираше защо Сам не е травмирана от похищението. Не сънуваше кошмари нощем. Не се вкопчваше в майка си, баба си или дядо си, не отказваше да излиза сама, не се държеше странно в училище. Изглеждаше почти недокосната от преживяното.

Сам можеше да им обясни. Тя знаеше, че този мъж ще дойде. Чакаше го - и него, и онова, което той носеше в себе си - и беше готова. Малко се уплаши, когато я натика в багажника на колата си, и после, докато я носеше към стаята си в мотела, защото не изглеждаше да отслабва, но когато от него започна да шурти кръв, тя разбра, че е спасена. Всъщност имаше някои страшни сънища през първите дни и седмици след това - сънища, в които той оставаше достатъчно силен и я нараняваше, но след време отминаха.

Другата причина беше счупеният прозорец. Не биваше да си позволява да се ядоса така. Това вече щеше да ѝ бъде по-трудно да обясни. Можеше да каже на всички, че го е счупила с играчка или с ръба на някоя голяма книга с твърди корици, но трябваше да посочи причина. Каквото и да измислеше, беше сигурна в две неща: първо, щеше да си навлече неприятности, и второ, много скоро щеше да се върне в кабинета на мис Фъргюсън, да седи на големия фотьойл и да я разпитват за чувствата ѝ.

Не искаше да го прави, но не можеше да се сети за друг изход. Тя отметна завивките, приближи се до прозореца и дръпна завесите настрани. Между дърветата в края на задния двор прелитаха птички. Баба ѝ редовно пълнеше със семена и ядки хранилките, които висяха от голите клони. Сам зачака. Един гълъб долетя да похапне. Беше едър и закръглен; въобще нямаше вид на гладуващ. Захвана се с нокти за по-голямата хранилка и започна да кълве фъстъците.

Сам се съсредоточи върху гълъба, перата и топлината му. Птицата спря да кълве. Размаха криле и се вдигна във въздуха. Описа кръг, набирайки скорост.

- Извинявай - прошепна Сам.

Гълъбът полетя право към прозореца.

Дядо ѝ стоеше до нея и оглеждаше щетите. Птицата не беше строшила нито едно цяло стъкло, но всичките бяха напукани, а мястото на удара беше белязано от кърваво петно. Гълъбът лежеше мъртъв на пода с прекършен врат. Сам го виждаше през стъклените отломки, въпреки че дядо ѝ каза да стои назад, за да не се пореже. Поне не беше страдал. Сам се беше погрижила за това.

- Случва се - каза дядо ѝ. - Объркват се или взимат отражението си за друга птица.

- Може ли да го погребем? - попита Сам.

Поне това можеха да направят. Не искаше да го изхвърлят в боклука.

- Разбира се, ако така ще ти бъде по-малко мъчно.

Дядо ѝ оглеждаше цветните стъкла, без да ги докосва.

Сам притаи дъх.

- Адски странно - отбеляза той. - На всеки квадрат има отделна пукнатина. Може би е свързано със сглобката.

Той хвана Сам за ръката.

- Ще отидем вкъщи и ще се обадя на стъклар. Ще се наложи да поставим обикновено стъкло, докато пак поръчаме от специалното.

- Няма нужда - каза Сам.

Чувстваше се виновна. Не беше помислила колко ще струва да сменят цял прозорец.

- Разбира се, че има. Това е Прозорецът на Сам.