Джон Коннолли - Игра на духове

Двамата заедно тръгнаха към къщата. Сам не беше закусвала и баба ѝ, и дядо ѝ се тревожеха още повече за нея. Тя не искаше да повикат лекар, затова хапна едно рохко яйце с препечена филийка. Докато дояждаше хляба, заплака. Не искаше и се опита да го скрие, но сълзите рукнаха твърде бързо и я погълнаха като порой.

Баба ѝ изтича при нея от мивката и я прегърна.

- Какво има, миличка? Какво стана?

На вратата на кухнята се появи дядо ѝ.

- Заради мъртвата птичка е - успокои я той, - а и бездруго беше унила.

- Не - каза Сам, - не, не.

- Шшшт...

- Искам татко - изхлипа тя сподавено. - Искам татко и вие не можете да ми попречите да го виждам. Искам татко - повтори тя по-силно и ясно. - Искам татко, искам татко, искам татко, искам татко...

Сам вече пищеше и цялата болка, която си бе внушила, че не изпитва, всичкият страх и загуба най-сетне бликнаха навън. Това дете беше много неща и щеше да бъде още много, но преди всичко беше едно малко момиченце, чиято майка искаше да го отдели от баща му.

А това не можеше да се случи. Тя нямаше да го допусне.

- Искам татко

Дженифър, мъртвата дъщеря, седеше на камъка си и гледаше невиждащо мъртвите, които се носеха покрай нея като безкрайна река от души, вливаща се в очакващото я море.

Към нея се приближи едно малко момченце. Беше около петгодишно и изглеждаше уплашено. Най-малките винаги се страхуваха най-много; те още бяха деца по душа и ум, не се бяха трансформирали. Бяха объркани и търсеха родителите си, поради което някои се отклоняваха и се губеха. Най-нещастните от тях оставаха затворени между световете като малки мехури от ярост и страх, които се лутаха из вече неузнаваеми стаи, твърде отчаяни, за да си идат.

Момченцето отвори уста да каже нещо, да попита за пътя, но вниманието на Дженифър беше насочено другаде. Тя слушаше писъците на сестра си.

После изчезна.

Момченцето остана да стои в подножието на скалата, почти докосвайки с нозе водата. То гледаше мъртвите и търсеше познати лица, но не намираше такива. Една жена, усетила смущението му, протегна ръка към него, но беше отнесена, преди детето да реагира.

Момченцето се отдалечи от брега и тръгна към подножието на хълмовете. Известно време се виждаше като малко бяло присъствие в мрака, после сенките го погълнаха и то се изгуби.

Сам лежеше на една страна под завивките в леглото на баба си. Завесите бяха спуснати, а на нощното шкафче стоеше недокосната чаша с топло мляко. Майка ѝ беше на път към дома. Беше получила съобщението за Сам веднага щом излезе от срещата.

Баба ѝ надникна в стаята, но нито влезе, нито каза нещо. Видя как се движат устните на момичето, без да изговаря думи на глас. Откакто я бяха сложили в леглото, Сам не допускаше никого до себе си. Ако някой се опиташе да приближи, пищеше. Можеха само да наблюдават отстрани зареяния ѝ поглед, докато разговаряше с някакво незримо присъствие.

Баба ѝ затвори вратата и се отдалечи.

Дженифър седеше облегната на стената в стаята и говореше със сестра си. трябва да внимаваш

- Знам. Съжалявам.

не бива да чупиш неща и не бива да нараняваш нещата

- Бях ядосана. Тя иска да ме отнеме от него.

уплашена е от онова, което се случи заради Мъртвия крал

- Аз съм в безопасност. Винаги съм била в безопасност.

не не беше

- Няма значение. Вече свърши.

тя те обича

и двамата те обичат

тя просто иска да бъдеш в безопасност

- С него съм в по-голяма безопасност и той с мен - също. тя не го знае

- Мога да я накарам да направи, каквото искам.

Дженифър не отговори веднага. Понякога беше лесно да забрави колко опасна можеше да бъде Сам.

не бива

- Защо?

защото ще бъде лошо, а ти не трябва да бъдеш лоша

Сам не отговори, само затвори очи и захлупи лице.

Паркър не успя да се успокои чак до Натик. Вътрешно кипеше по целия път и трябваше да вложи цялата си воля да се удържи да не звънне на Рейчъл. Чувстваше се безсилен. Съдбата на връзката с дъщеря му беше в чужди ръце. Още по-лошото бе, че за първи път, откакто се помнеше, беше наистина бесен на Рейчъл, но и на себе си. Ярост, мъка, загуба: твърде дълго бе позволявал на тези емоции да направляват съществуванието му. Те бяха водещите сили в живота му още от смъртта на баща му, а когато Сюзан и Дженифър му бяха отнети, той развърза юздите им. Сега вярваше, че ги е овладял, но те още го викаха и в отговор той ги подхранваше.

Срещата с Рейчъл и раждането на Сам беше нов път, възможност за втори шанс. Можеше да избере друг начин на живот. Можеше да продължи да работи като частен детектив, но в области, които не биха изложили на опасност него или семейството му. Ако го беше направил, може би още щеше да бъде с Рейчъл. Можеше да имат още едно дете. Представяше си внуци. Представяше си как остарява в мир и спокойствие заедно с жена, която го обича. Представяше си...